Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Само няколко Мъдри бяха дошли с Елейн - тези, които следваха Перин. Елейн щеше да предпочете да има повече преливащи със себе си. Все пак разполагаше с Бандата и техните дракони, което трябваше да компенсира това, че единствените й други преливащи бяха Родственичките, много от които бяха по-немощни в Силата.
Перин с неговата войска беше дошъл с нея. Това включваше Крилатата гвардия на Майен, геалданската конница, Белите плащове - все още не беше сигурна какво да мисли за _това_ - и отряд стрелци от Две реки с Трам. Армията й се допълваше от групата на така наречените Вълчата гвардия, повечето бежанци, станали войници, някои от които бяха получили бойна подготовка. И, разбира се, капитан Башийр и неговият Легион на Дракона.
Беше одобрила плана на Башийр за битката при Кемлин. „Ще трябва да изтеглим боя в горите - бе обяснил той. - Стрелците ще са убийствени, щом започнат да обстрелват тролоците при приближаването им. Ако тези момчета могат да се придвижват толкова добре в гората, както ми казаха, ще са точно толкова опасни и след като се изтеглят.”
Айилците също щяха да са убийствени в гора, където тролоците нямаше да могат да разчитат на огромния си брой, за да прегазят враговете си. Самият Башийр спря наблизо. Ранд явно му беше казал изрично да я държи под око. Сякаш си нямаше Биргит, която скачаше всеки път, щом Елейн се задвижи.
„Ранд по-добре да гледа да се опази жив, за да мога да му кажа какво мисля за него”, помисли тя, докато Башийр се приближаваше, увлечен в тих разговор с Биргит. Башийр беше кривокрак мъж с гъсти мустаци. Не говореше с Елейн, както се полагаше на мъж с кралица… но пък кралицата на Салдеа беше негова племенница, тъй че може би просто се чувстваше удобно покрай кралски особи.
„Той е първият в родословната линия за трона”, напомни си Елейн. Работата с него щеше да предложи възможности за още по-голямо укрепване на връзките й със Салдеа. Все още й допадаше идеята да види едно от децата си на този трон. Отпусна ръка на корема си. Бебенцата вече ритаха и бутаха с лакти. Никой не й беше казал, че толкова ще прилича на… ами, на стомашно разстройство. За жалост, противно на всички очаквания, Мелфейн беше намерила козе мляко.
- Какви са новините? - попита Елейн, след като Биргит и Башийр пристигнаха, а Талманес измести коня си настрана да им отвори място.
- Донесенията на съгледвачите от града - отвърна Башийр.
- Башийр беше прав - заговори Биргит. - Тролоците са обуздани и повечето пожари са потушени. Половината от града все още се държи. Много от пушеците са от готварски огньове, не от сгради.
- Тролоците са глупави - каза Башийр. - Но Получовеците _не са_. Тролоците щяха с охота да опустошат града и го опожарят целия, но това заплашва огньовете да им се измъкнат от контрол. Все едно, истината е, че не знаем какво замисля Сянката тук, но поне имат възможността да задържат града за известно време, ако поискат.
- Ще се опитат ли? - попита Елейн.
- Не мога да кажа, честно - отвърна Башийр. - Не знаем какви са целите им. Дали тази атака на Кемлин целеше да посее хаос и страх в нашите армии, или целта беше да завладеят укрепление и да го държат дълготрайно като база, от която да тормозят силите ни? По време на Тролокските войни Сенчестите държаха градове за тази цел.
Елейн кимна.
- Извинете, ваше величество? - извика някой и тя се обърна. Беше мъж от Две реки, един от водачите им, помощник-командирът на Трам. Данил, така се казваше.
- Ваше величество - повтори Данил. Малко се смути, но след това заговори съвсем гладко. - Лорд Златоокия е разположил хората си в гората.
- Лорд Талманес, вашите дракони на позиция ли са?
- Почти - отвърна Талманес. - Извинете, ваше величество, но не съм сигурен дали ще са нужни лъкове, щом тези оръжия почнат да стрелят. Сигурна ли сте, че не искате да започнем с драконите?
- Трябва да предизвикаме тролоците на бой. Разположението, което очертах, ще подейства най-добре. Башийр, а планът ми за самия град?
- Мисля, че всичко е почти готово, но ще проверя. - Башийр замислено поглади мустаците си с юмрук. - Онези ваши жени отвориха портали доста добре, а Майен ни даде маслото. Сигурна ли сте, че искате да направим нещо толкова крайно?
- Да.
Башийр изчака за пояснения, може би обяснение. Но понеже тя мълчеше, тръгна да даде последните заповеди. Елейн обърна Лунна сянка и подкара надолу към войнишките редици на фронтовата линия, разположени близо до леса. Нямаше много за правене вече, докато командирите й раздаваха последни заповеди, но _можеше_ да я видят, че язди с увереност. Където минеше, мъжете вдигаха пиките по-високо и вирваха брадички.