Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
Всичко беше възхитително и Памела почувства как се отпуска, докато Еди и Аполон водеха неангажиращ разговор за ежедневното традиционно посещение на баните в Древен Рим. Памела също бе заинтригувана от живите детайли, които Аполон разкриваше за един свят, смятан отдавна за мъртъв.
— Значи къпането наистина е било форма на социален живот — рече Еди между две хапки сьомга.
Аполон кимна.
— Не го възприемай като нещо, което хората са правили само, за да са чисти. Римските бани били много повече от места за къпане. В тях имало специални места за тренировки, зали за масажи, бръснарници, места за хранене, които днес бихме нарекли ресторанти, магазини и библиотеки. Банята била място за срещи, място, където научаваш, всичко, случващо се в града. В някои бани имало стаи за частно ползване — в тях се събирали и обсъждали въпроси, които не трябвало да стават публично достояние. Говори се, че дори самите богове често посещавали баните в Рим, за да чуят интригите на деня.
— Ха! Може би заговорът за убийството на Цезар е започнал в някоя римска баня? — предположи Еди.
Артемида се изсмя подигравателно.
— Цезар! Да се обяви за бог беше само една от многото му грешки. Трябваше да слуша жена си. Калпурния го предупреди. За съжаление Рим твърде често не слушаше гласовете на жените си! — завърши бурно тя.
Очите на Еди се разшириха.
— Разбрах, прекрасна моя! Размишлявам върху това от сутринта, откакто се видяхме за пръв път. Нещо не беше както трябва, не беше съвсем точно и сега разбирам какво. Ти въобще не си Диана! Сега обаче виждам истинската ти същност.
Артемида повдигна една златиста вежда и отхапа от второто си парче сьомга.
— Наистина ли?
— Да! Ти си прекалено страстна, за да бъдеш бледата и ефирна Диана. Ти пламтиш и искриш, не само със светлината на пълнолунието. Носиш вътре в себе си душата на ловджийка. Утре ще свалим глупавата ваза, която държеше днес и ще я заменим с лък и колчан стрели. Кроткостта на Диана залезе. Изгря богинята Артемида.
Памела се задави, докато преглъщаше и един сервитьор побърза да й донесе чаша вода. Между покашлянията тя хвърли изненадан поглед към Аполон. Но Еди не бе приключил. Той сложи ръка на сърцето си и дълбокият му звучен баритон изпълни пустинната нощ, надигайки се и снишавайки се като гласа на един от тримата тенори.
Аз Артемида възпявам, ехтяща навред, златострелна…
… тя с наслада опъва по дивеч лъка си всезлатен.
Свирят стрелите й, стенат в ужас планински върхари…
… Ала безстрашна и дръзка вършее навред Артемида.
Целият род животински погива, прострелян от нея.
Щом Еди започна да пее, Артемида престана да се храни. Гледаше го с нескрито изумление. Големият мъж спря, направи знак на тримата музиканти, които досега бяха свирили мека фонова музика. Те спряха да свирят и щом Еди започна отново да пее, арфистът улови мелодията и магическите звуци на хармоничните струни се сляха с красивия баритон.
Щом си засити страстта стрелометната следотърсачка,
с радост отпуща лъка си извит, закопчава колчана
и се отправя веднага в палатите ширни на брат си,
Феб Аполон, в земята богата и плодна на Делфи…
Той кимна към Аполон, който наклони глава в царствена признателност.
… за да подготви красивия танц на Харити и Музи.
Там си окачва колчана с извития лък, а пък сетне
слага си гиздава дреха, повежда хорото им кръшно,
първа запява. А те пускат волно гласа си безсмъртен,
хубавонога Латона възпявайки, че е родила
рожби, и в тяло, и в мисъл най-първи сред всички безсмъртни14.
Слава, о, дъще на Латона с прекрасните къдри и Зевса!
Друг път отново с песен на всички за теб ще припомня!
Гласът на Еди задържа последната нота, докато арфистът импровизираше върху последната фраза. Със замлъкването на песента нощта стана съвсем тиха. Погледът на Памела се премести от Еди към Артемида. И остана там. Поразително сините очи на Артемида бяха пълни с блестящи сълзи. Богинята се наведе напред и целуна продължително Еди по устните.
— Ти знаеш Омировите химни — прошепна тя съвсем близо до лицето на мъжа.
— Знам Омировите химни — тържествено повтори Еди.