Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Какво е това? — попита тя. — Някакви катакомби ли?
Антропологът не отговори веднага. После внимателно остави костта върху купчината до него.
— Не знам — безизразно отвърна той. — Това е най-голямата костница, която съм виждал някога. Чувал съм за такива неща в мегалитите в Стария свят, но не и в Северна Америка. Още по-малко в такива мащаби.
Нора отново погледна костите. Имаше множества цели скелети, лежащи най-отгоре на купчината, но костите под тях като че ли бяха пръснати, повечето счупени, включително безброй фрагментирани черепи. В каменните стени в дъното на пещерата бяха издълбани десетки дупки и от някои от тях все още стърчаха изтлели греди.
— И аз не съм виждала такова нещо — промълви тя.
— Не познавам подобен погребален обред, нито културно поведение — отвърна Арагон. — Тук има невероятно много скелети, толкова разпръснати, че даже няма нужда от хоризонтален разрез. — Той посочи най-близките останки, явно е някакво многократно погребение: серия първични върху огромен брой вторични погребения. Тези скелети най-отгоре, пълните, дори не са били „погребани“ в археологическия смисъл. Телата изглежда са били довличани тук и набързо хвърляни върху дебелия пласт стари кости.
— Има ли следи от насилствена смърт?
— Не и върху целите скелети най-отгоре.
— Ами по-долните кости?
Последва кратко мълчание.
— Все още ги анализирам — отвърна Арагон.
Нещо я присви под лъжичката. Нора се огледа наоколо. Изобщо не беше гнуслива, ала това място приличаше на костница и я изпълваше с безпокойство.
— Какво може да означава това? — попита тя.
Арагон я погледна.
— За големия брой едновременни погребения обикновено има само една причина. Глад, болест, война… — Той замълча за миг. — Или жертвоприношение.
В този момент радиостанцията на Нора изпращя.
— Нора, тук е Слоун. Къде си?
— При Арагон. Какво има?
— Трябва да видите нещо. И двамата. — Гласът й трепереше от едва сдържано вълнение. — Да се срещнем на главния площад.
След няколко минути Слоун ги водеше през сложна поредица от помещения на втория етаж в отсрещния край на града.
— Правехме рутинно проучване — разказа тя — и потонният магнитометър на Питър засече голяма кухина в пода на една от стаите.
Стигнаха до голямо помещение, слабо осветено от фенер. За разлика от повечето други стаи в Кивира тази беше странно празна. Холройд стоеше в отсрещния ъгъл и настройваше магнитометъра: плоска кутия на колелца с щръкнала дълга дръжка с течнокристален дисплей накрая.
Ала Нора не гледаше Холройд. Взираше се в центъра на стаята, където бе повдигната част от пода и разкриваше оградена с плочи циста. Огромният плосък камък, който я беше покривал, внимателно бе подпрян на стената.
— Кой отвори този гроб? — остро попита Арагон.
Кипнала от гняв, Нора пристъпи напред. После погледна надолу и се закова на мястото си.
Цистата представляваше двоен гроб. Но не обикновен, типичен за анасазите гроб, съдържащ няколко гърнета и тюркоазено украшение. Двата сложно разчленени скелета лежаха в центъра на гробната яма и натрошените им кости бяха подредени в кръг в две огромни рисувани паници, като черепите бяха поставени най-отгоре. Паниците бяха покрити с памучни наметала, изтлели до вътъка. Запазените им части обаче бяха достатъчни, за да се вижда, че някога върху тях са били изтъкани изключително фини мотиви от ухилени черепи и сбърчени лица. Скалповете на двамата мъртъвци бяха положени върху черепите им. Единият беше с дълга бяла коса, красиво сплетена с тюркоазени украшения. Косата на другия бе кестенява, също сплетена на две плитки, в чиито краища имаше два големи полирани морски охлюва.
В предните зъби на двата черепа бяха инкрустирани червени халцедони.
Нора смаяно се взираше в гроба. Паниците бяха заобиколени с нечувано изобилие от погребални дарове: гърнета, пълни със сол, тюркоаз, кварцови кристали, фетиши и смлени оцветители. Имаше също две панички, издълбани от кварц, пълни догоре с някакъв фин червеникав прах — навярно пак червена охра. Нора плъзна поглед по цистата и видя сноп стрели, бизонски кожи, меки еленови кожи, мумифицирани папагали, красиви молитвени пръчици. Целият гроб беше покрит с дебел пласт жълт прах.
— Проучих праха под микроскоп — каза Слоун. — Полени са, поне от петнайсет вида цветя.