Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Адаир обичаше празненствата и тъй като все още беше сензация в Бостън, ходехме да се веселим почти всяка вечер. Той водеше антуража си навсякъде и оставяше Алехандро, Дона и Тилде да очароват местните със своите европейски маниери, прекрасни дрехи от Париж, Виена и Лондон и разказите за декадентската аристокрация на Стария континент.
Но бостънските богаташи бяха наистина поразени, когато Адаир успееше да накара Узра да ни придружи. Тя излизаше увита в ивица ален плат, който я покриваше от главата до петите. След като пристигнехме на празненството, опаковката й падаше на пода и се появяваше един от разкошните и костюми прилепнала по тялото блуза от органза, пола от воали. Очите й бяха силно гримирани, имаше метални украшения на голата си талия, гривни на китките и глезените. Пъстрите й копринени одежди бяха красиви, но оскъдни; тя беше практически гола в сравнение с останалите жени, които бяха покрити с пластове фусти, корсети и чорапи.
Узра тихичко подрънкваше с бижутата си, докато вървеше със сведени очи. Знаеше, че я зяпат като животно на карнавал. Шокираните жени покриваха отворените си усти с длани, а мъжете… Въздухът се сгъстяваше от мускуса на желанието им и те бързо затваряха саката си, за да покрият ерекцията си. Адаир се смееше след това на предложенията, които получаваше. Мъжете му предлагаха големи суми пари за час с одалиската. Бяха готови да си продадат душите, ако им се удаде шанс, казваше Адаир, след като се бяхме прибрали след празненството и седяхме около масата в кухнята до топлото огнище, подавайки си бутилка.
— И ти можеш да правиш същото — каза ми той на четири очи, когато тръгнахме по стълбите към спалните си. Гласът му беше мек като кадифе. — Мъжкото желание е нещо много мощно. Може да превърне и най-силния мъж в нищожество. Когато види жена, която му харесва, ще се откаже от всичко заради нея. Запомни това, Ланор: от всичко.
— Да се откаже от всичко заради мен? Ти си луд. Никой мъж никога не се е отказвал от нищо, за да е с мен — отвърнах му аз, като си спомних как Джонатан отказа да ми се отдаде напълно. Бях потънала в самосъжаление и не бях честна с него, знам, но се бях опарила с неверния си любовник и ме болеше.
Адаир ме погледна крадешком със симпатия и каза нещо, което никога не ми беше хрумвало:
— Натъжавам се, като го чуя, за която и да е жена, но особено жалко е, когато се отнася до теб. Може би защото никога не си искала нищо в замяна на вниманието си. Не си знаеш цената, Ланор.
— Моята цена? Знам я много добре, аз съм обикновено момиче от бедно семейство.
Той ме хвана за ръката.
— Никак не си обикновена. Ти се харесваш на определен тип мъже, които ценят дискретната свежест и ненавиждат вулгарната демонстрация на женски прелести. Гърди, преливащи от корсета, прекалено суетни и пищни жени — разбираш ли?
Не го разбирах. От опит знаех, че мъжете се омагьосват именно от такива прелести, и фактът, че не ги притежавам, според мен предопределяше целия ми живот.
— Твоето описание на „вулгарни“ женски прелести ми звучи като описание на Узра, а тя винаги успява да накара мъжете да изцъклят очи. Двете с нея сме пълни противоположности — казах аз, за да подразня Адаир.
— Няма само една мярка за красотата, Ланор. Всички обожават червените рози, но те са твърде обикновени. А ти си като златна роза, рядък цвят, но и красив — каза той с намерение да ми направи комплимент, но аз замалко да се разсмея с глас на опита му. Бях кльощава като момче и почти толкова плоска в гърдите. Къдравата ми руса коса беше неуправляема. Реших, че ме ласкае с някаква скрита цел, но въпреки това неговите думи ми се сториха приятни.
— Довери ми се… остави ме да те водя… Ще те науча как да упражняваш власт над обикновените мъже. Също както Тилде, Алех и Дона — каза той и ме погали по ръката. Може би точно това беше целта в живота им и начинът им да изкарват пари. Изглеждаха способни да накарат повечето хора — най-вече мъже и то мъжете с власт — да правят каквото те пожелаят, успяваха да ги контролират, а това беше добро умение.