Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
Подадох бинокъла на Адаир.
— Май Тилде си намери нов мъж — прошепнах аз и кимнах към нея.
— Хм, изглежда си права отвърна той и погледна през бинокъла. — Тази Тилда, роден ловец.
Беше обичайно слушателите да се срещат след лекциите в близката кръчма. Този следобед Адаир нямаше нерви за безсмислени разговори на кафе и затова гледаше вратата. Скоро влезе и Тилде под ръка с мъжа, когото бе заговорила в колежа. Той беше наистина поразителен, с красиво лице (малко прекалено нежно за мъж), остър малък нос, трапчинка на брадичката и разкошни руси къдрици. Изглеждаше по-млад до изисканата Тилде и макар дамата му да не можеше да мине за негова майка, разликата във възрастта беше ясно доловима.
Седнаха при нас и Адаир започна да го обсипва с въпроси. Да не би да е студент в Харвард? Да? Семейството му в Бостън ли живее? Не, бил дошъл от Филаделфия, и нямал роднини наблизо. Какво учи? Имал страст към естествените науки, но родителите му искали да продължи семейния бизнес, който бил право. На колко години е? Двайсет. След последния отговор Адаир се намръщи, сякаш остана недоволен от казаното от младежа. Странна реакция на такъв обикновен отговор. След това покани младия мъж на вечеря с нас в къщата.
Ще бъда директна: готвачът може да бе сервирал агнешко онази вечер, но беше ясно, че основното блюдо е русокосият младеж. Адаир продължи да му задава всякакви лични въпроси (Има ли близки приятели в колежа? А годеница?) и когато момчето взе да се озадачава, Алехандро се намеси и започна да забавлява всички със самоиронични шеги и истории. Изля се повече вино от обикновено, особено в чашата на младия мъж, а след вечеря господата получиха коняк и всички се оттеглихме в залата за игри. В края на една игра на фаро, Адаир заяви, че не можем да пуснем момчето да се върне в такова състояние в общежитието си, защото ако го хванат, ще го порицаят за пиянство. Настоя то да остане при нас през нощта. Младият студент вече не можеше да се държи на краката си без чужда помощ, затова нямаше как да откаже.
Адаир нареди на прислужника да му помогне по стълбите, а ние се събрахме пред спалнята на домакина като чакали прели да разкъсат новата си плячка. Накрая Адаир реши, че двамата с него ще се насладим на новия ни познат, и разпусна останалите. Тъй като беше пиян, младежът веднага се съблече и ме последва в леглото. И сега идва любопитната част: когато той си свали дрехите, Адаир го разгледа внимателно, но не с желание (както очаквах), а цинично и аналитично.
Чак тогава разбрахме, че младежът има вродена деформация на стъпалото. Не беше много голяма, а и обувките му бяха специални и му помагаха да върви, без да куца забележимо. Но си беше деформация и когато я забеляза, Адаир очевидно се ядоса. Седна на един стол и започна да наблюдава как студентът прави секс с мен. През рамото на момчето видях разочарованието, изписано на лицето му, както и отвращението му от госта ни, което се опитваше да преодолее. Накрая си свали дрехите и дойде при нас. Младежът се изненада от вниманието му, но въпреки това го прие (поне не се съпротивлява, макар да простена леко, когато Адаир стана по-груб с него). Тримата заспахме заедно, гостът ни остана в долната част на леглото, победен от алкохола и обичайната умора след любовните упражнения.
На следващата сутрин, след като младежът беше откаран с файтона, Адаир и Тилде си размениха реплики на висок тон зад затворени врати. Двамата с Алехандро седяхме в трапезарията и слушахме — или поне се опитвахме — докато си пиехме чая.
— Какво става? — попитах аз и кимнах в посоката, от която долиташе приглушеният спор.
— Адаир ни е дал инструкции да се оглеждаме за привлекателни мъже, но само за най-привлекателните. Трябва да му ги водим. Какво да ти кажа, обича хубавците. Но се интересува само от съвършенството, разбираш ли? А доколкото разбрах, мъжът, който му доведе Тилде, не е бил перфектен.
— Имаше деформация на стъпалото.
Не виждах какво значение има това. Все пак лицето му бе изключително.
Алехандро сви рамене.