Обладателят — този, който взема
- Автор: Катцу Алма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Обладателят — този, който взема». Краткое содержание книги:
Д-р Люк Финдли е на нощно дежурство в болницата в малък северен град на щата Мейн. Полицията води при него арестуваната Лани, която не изглежда местна. Тя е обвинена в зловещо престъпление — че е убила мъж и оставила трупа му в гората. Лани разказва на лекаря, че мъртвият в гората е живял в града преди двеста години. След това е осъден на нещастен вечен живот.
— Не е достатъчно да завладяваш враговете си; за да ги управляваш, трябва да можеш и да ги прелъстяваш.
— Смятай ме за своя ученичка — казах аз и го оставих да ме отведе в спалнята си.
— Няма да съжаляваш — обеща ми той.
27.
И така започна моето обучение в съблазняването. В началото бяха нощите в леглото на Адаир. След онази нощ, в която той ми отвори очите, изглеждаше решен да ми докаже, че съм достойна за мъжкото внимание, включително и за неговото. Продължихме да ходим по празненства, на които очаровахме бостънските граждани, но той винаги се връщаше с мен под ръка. Всяка вечер ме водеше в леглото си. Глезеше ме и ми даваше всичко, което поисках. Ушиха ми красиво бельо, корсети (макар че почти нямах нужда от тях да държат скромните ми гърди), фусти от цветна коприна, поръбени с панделки. Жартиери, украсени с миниатюрни копринени рози. Радост за очите на Адаир, след като ми свали дрехите. Посветих се изцяло на това да се превърна в неговата златна роза.
Ще излъжа, ако кажа, че през това време не мислех за Джонатан. Той беше първият ми мъж все пак. Но се опитвах да убия любовта си към него, като си припомнях лошите моменти, когато ме бе наранявал. Слуховете, че ходи все с нови момичета. Онзи път, когато стоеше до мен на хълма, наблюдавахме погребението на София, а аз знаех, че мисли за нея. Как целуна Еванджелин пред цялото паство само минути след като му казах, че съм бременна. Опитах се да гледам на обичта си към него като на болест, като на треска, която изгаря сърцето и мозъка ми, а тези мъчителни моменти бяха лекарството.
Вниманието на новия ми любовник беше моето възстановяване. Когато сравнявах преживяванията си с двамата мъже, ми се струваше, че близостта с Джонатан ме изпълваше с такова щастие, та ми се струваше, че ще умра. Тогава почти не познавах тялото си, можех да полетя в ръцете му. Беше сюблимно изживяване. А с Адаир беше чувствено, жажда на плътта и възможност да я утолиш. Не се боях от тази новооткрита страст, която той запали в мен. Радвах й се, а вместо да ме сметне за развратна и разглезена, Адаир беше доволен, че я е открил в мен.
Потвърди го една нощ в леглото, когато след акробатичните упражнения запали наргилето.
— Смятам, че имаш естествено предразположение към удоволствието — каза той и се ухили мръснишки. — Ще се осмеля да кажа, че се наслаждаваш на приключенията в спалнята. Направи всичко, за което те помолих. Нещо от това, което върша аз, не те ли плаши?
Аз поклатих леко глава, а той продължи:
— Тогава е време да разширим опита ти, защото в изкуството на любовта колкото повече опитни любовници имаш, толкова по-добър ставаш. Разбираш ли ме?
Намръщих се на това изказване, защото усетих, че нещо не е наред. Да не би да се бе отегчил вече от мен? Нима връзката, която се бе появила между нас, беше илюзия?
— Не се сърди — каза той, целуна ме и издиша упойващ дим в устата ми. — Накарах те да ревнуваш, нали? Трябва да се бориш с такива чувства, Ланор. Те са под нивото ти. Новият ти живот е пред теб, той ще бъде изпълнен с богатства и интересни преживявания, но само ако не се страхуваш.
Не беше склонен да ми обясни повече, но аз разбрах какво има предвид, когато следващата нощ Дона се вмъкна в спалнята при нас. И Тилде на по-следващата. Протестирах, че се срамувам да се отпусна пред други хора, и те ми вързаха очите. На следващата сутрин, когато погледнах свенливо Тилде, докато се разминавахме по стълбите, все още зашеметена от удоволствието, което ми беше доставила в леглото, тя ми се озъби:
— Това беше само представление, глупачке — каза и отмина, като разсея всичките ми съмнения, че е било нещо повече. Бях наивна, насладите на плътта бяха нови за мен и усещането беше помитащо. След време щях да стана безчувствена към всичко това и към пораженията, които то нанасяше върху душата ми.
Скоро след това се случи нещо забележително, макар по онова време да не разбирах значението му. Всичко започна с лекция по астрономия и навигационни умения, която посетихме в колежа Харвард. Науката тогава бе модна и колежите често организираха публични лекции. Те бяха привлекателни като празненствата, а присъствието на тях беше начин да покажеш, че макар да се забавляваш, не си лишен от мозък, затова Адаир реши да отидем. Лекцията в онзи ден изобщо не ми бе интересна, затова седнах до него и взех театралния му бинокъл, за да разгледам публиката. Много от лицата бях виждала и преди, макар да не помнех имената им. И точно когато си мислех, че всичко това е губене на време, забелязах как Тилде се заговори с някакъв мъж и другия край на аудиторията. Виждах само четвърт от профила му, най-вече гърба му. Но веднага забелязах, че има забележителна физика.