Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Това е капакът на саркофага. — Той увеличи изображението. — Виждаш ли надписа?
Въпреки възрастта им буквите бяха дълбоки и ясни.
— G VAL MAX — прочете Аби.
— Гай Валерий Максим — обясни Майкъл.
Тя го стрелна с поглед.
— Нямах представа, че знаеш латински.
— Учих в класическа гимназия, преди всички да станат частни. — Той почука по екрана. — След като видях надписа, направих малко проучвания. За този Валерий има сведения. Бил е консул през 314 година след Христа. Запазени са надписи, които го сочат за преториански префект на император Константин Велики. Нещо като началник на кабинета или консилиере — ако си падаш по „Кръстникът“. Важен човек.
— Докато не е получил нож в гърба.
Майкъл кимна.
— Знаеш ли нещо за Константин?
— Попрочетох едно друго.
Майкъл запрехвърля следващите снимки — избледнелите фрески и падащата на парчета мазилка. Опита се да увеличи надписа, но колкото повече се доближаваше до него, толкова повече той се разтваряше в петно от пиксели. Разочарован, остави камерата на седалката. Аби я взе.
— Не смяташ ли, че е странно? — Тя намали увеличението, за да види оцелелите фрески в цялост. — Не виждам никаква християнска иконография! Няма кръстове, нито христограми; нищо, което да напомня някоя библейска история.
— Според онова, което четох, от гледна точка на религията управлението на Константин било много объркано време. Не всички са се събудили една сутрин с решението да станат християни.
— А огърлицата, която ми даде? Намерил си я в гробницата, нали?
— Запечатана във вазата заедно с ръкописа.
— Тя е християнски символ.
— Така си помислих.
— Мъртвият човек — Гай Валерий — защо ще иска тя да е с него в гробницата, а цялата й украса да не съдържа други подобни символи?
Майкъл вдигна рамене.
— Може би се е отрекъл на смъртния одър?
Тя се замисли за ножа, който се е забил в гърба на мъжа с достатъчно сила, за да му строши реброто. Потрепери.
— Като стана дума за огърлицата, още ли е у теб?
— От Външното министерство я прибраха.
Майкъл се загледа през прозореца.
— Вероятно няма значение.
Белград, Сърбия — днес
Автобусът ги остави на автогарата в подножието на хълма близо до градския център. Смръщеното небе беше причина за подранилия сумрак; неспирен дъжд барабанеше по улиците, а гръмотевиците трещяха над речната долина. Купиха си чадър от магазинче пред чакалнята на гарата.
— Как сме с парите? — попита Аби.
— Добре — успокои я Майкъл. — Предимството да се преструваш на мошеник е, че през ръцете ми минават много пари.
— Тогава да намерим къде да отседнем. Има един хотел, в който…
— Не — отряза я твърдо Майкъл. — Знаеш правилата в Сърбия. Всеки хотелски гост се регистрира в най-близкия полицейски участък. Дори да не разпознаят имената ни, ще видят, че нямаме печати за влизане в страната. Изобщо имаш ли паспорт?
Аби се потупа по джоба на панталона, но нищо не напипа. Спомни си, че се бе протегнала за него на пропускателния пункт; след това ръката на маскирания се беше впила в китката й и я бе извлякла от колата. Без онзи изобщо да му обърне внимание, паспортът беше паднал в калта.
Разтърси я ридание. Изпита чувството, че се смалява — малко момиченце, изгубено в непознат град. Без възможност да се измъкне — дори не можеше да докаже коя е.
Майкъл, изглежда, не забеляза, защото си гледаше часовника.
— Хайде, имаме среща, на която трябва да отидем.
Тя закрачи след него през автогарата и излязоха на оживената улица пред нея. Майкъл носеше чадъра смъкнат ниско, така че да скрива лицата им. Аби го хвана под ръка, като внимаваше да не я изпръскат минаващите автомобили.
— Къде е срещата?
— На един сал.
Саловете са белградска забележителност — барове и нощни клубове на салове, закотвени край бреговете на Сава и Дунав в продължение на повече от километър и половина. Досега Аби не беше ходила в подобно заведение, макар да ги беше виждала отдалече при пътуванията си до Белград. Някои приличаха на къщи, други на шлепове: онзи, на който се бяха качили, имаше извит покрив от стоманени листове, с което приличаше повече на самолетен хангар, отколкото на нощно заведение. Лежеше на около двайсетина метра навътре в реката, свързан с брега чрез импровизиран мост от талпи и забити в земята дървени стълбове, напомнящи скеле. Надписът над вратата гласеше „Риск“, макар да не беше ясно дали това е името на бара, или предупреждение.