Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Аби огледа несигурния мост, хлъзгав от дъжда, и сивата река, която течеше под него. Не й харесваше, твърде много приличаше на подвижен крепостен мост.
— Ще бъде трудно, ако се наложи да си тръгнем бързо.
— Не аз избрах мястото.
Тръгнаха със залитане и олюляване по мокрите талпи. Един охранител ги претърси надве-натри — напомняне, че това е град, който все още не е в мир със самия себе си. На вратата имаше табелка „Оръжието забранено!“, но това изобщо не я успокои.
Вътре помещението беше просторно и цареше полумрак, макар че и той не можеше да скрие колко е празно. Стените бяха боядисани във виненочервено, но толкова тъмно, че изглеждаха черни, накъсани през няколко метра от неонови осветителни тела с агресивни абстрактни форми. В средата на помещението стоеше диджей и пускаше оглушаваща музика, макар никой да не танцуваше. Малцината клиенти се бяха оттеглили в сепаретата по краищата на помещението. Един от тях, възрастен човек, който беше сам на масата, вдигна глава, като влязоха, и им кимна да се приближат.
— Кой е този? — попита Аби, докато прекосяваха заведението. Тя се опитваше да бъде дискретна, но заради гърмящата музика трябваше да изкрещи въпроса, за да я чуе Майкъл.
— Господин Джакомо. Той е онова, което преди наричаха укривател на крадени вещи.
Ако се съдеше по външния му вид, господин Джакомо имаше дълго минало: щръкналата му бяла коса съвсем липсваше на темето, което стърчеше нагоре като носа на лодка. Лицето му беше сбръчкано и мургаво, веждите диво рунтави. Носеше кафяв костюм от туид, бялата му риза без вратовръзка беше разкопчана почти до границите на приличието. Когато наближиха, той се изправи и ги покани в сепарето. Не им подаде ръка, но махна на келнера и поръча два коктейла с коняк.
— Добре ли пътувахте? — попита. Акцентът му беше трудно определим — можеше да е на човек от половин дузина страни, които граничеха с Адриатическо море. — За първи път ли сте в Белград?
Въпросите му бяха изцяло насочени към Аби.
— Била съм тук и преди.
— Разгледахте ли крепостта? А етнографският музей?
— Господин Джакомо работи много в музеите — обади се Майкъл. Беше направил опит да се пошегува, но Джакомо не се усмихна.
— Господин Ласкарис, ти си направи труда да си уредиш среща с мен. Аз съм зает човек, но ти отделих време. Макар твоята професия и моята често да са в… противоречие. — Той сложи ръце на масата и се наведе. — Какво искаш от мен?
Майкъл запали цигара и издиша дима. Светлината от неоновата фигура на стената обагри дима в червено; пулсиращите прожектори на дансинга премигваха по края на облака дим, сякаш бяха далечни светкавици.
— Искам да знам какво търси Драгович.
Джакомо присви очи.
— Това не е име, което се произнася на глас. Особено в този град. — Той докосна ухото си. — Дори сам да не можеш да се чуеш, някой друг винаги може.
— През последния месец Драгович обърна Европа с хастара навън. — Майкъл демонстративно повтори името. Ритъмът на музиката се усили, блъскайки като тичащи крака. — Търси нещо.
— Човек като него винаги преследва нещо. Оръжия, момичета, наркотици… Дори някой митнически инспектор от Европейския съюз. — Джакомо извади своя пакет цигари и го сложи на масата. — Може би ти знаеш повече от мен за това?
— Търси някакъв исторически артефакт. Вероятно римски. От начина, по който действа, личи, че знае какъв е. Реших, че може би и ти си в течение.
Джакомо обмисли казаното.
— Човекът, когото спомена, не споделя често мислите си с мен.
— Ако търси римски артефакт, ти със сигурност трябва да си чул за това.
— Смяташ, че съм толкова знаменит? — Джакомо вдигна чашата си и се загледа в отраженията по стъклото. — Може и да съм. Кое те кара да мислиш, че предметът, който търси, е римски?
Пепелта от цигарата на Майкъл се удължи още малко.
— Всички знаят, че е луд по римските артефакти.
— Така ли?
Въпросът увисна във въздуха и се смеси с дима и шума. Джакомо се вторачи в Майкъл, който се извъртя малко, за да стрелне поглед към Аби. Вдигна леко вежди. Какво да му кажем, а?