Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Нещата се объркаха. — Майкъл се отпусна на един дънер и се залюля напред-назад. — Изобщо не трябваше да бъде опасно. Драгович щеше да изпрати своя човек — казваше се Слобо — за да вземе артефактите, и толкоз. Двамата с теб щяхме да изкараме хубав уикенд и аз щях да съм на крачка по-близо до сърбина.
— Да, но не се получи.
— Още от началото Слобо беше твърде нервен. Може би беше дошъл със заповед да ме убие. Не знам. Когато ти се появи на площадката пред басейна, той взе решението.
— Хвърли те в пропастта — припомни му Аби.
— Дори басейнът на Золтан Драгович трябва да се почиства. На метър и нещо под ръба на скалата има малка площадка със скеле — приземих се на нея.
— Късметлия.
— Когато се изкатерих обратно, Слобо вече те беше докопал. Аз… — Той се вторачи в мрака. — Убих го. Ужасно нещо. В момента… След това…
Настъпи дълго мълчание. Когато заговори отново, тембърът на гласа му си беше върнал звучността.
— Обадих се за линейка. После изхвърлих трупа от скалата и се погрижих да не падне на площадката. Тогава вече видях линейката да идва по автомобилния път. Затова избягах. Аби, най-трудното нещо, което някога съм правил… оставих те. Беше по-тежко, отколкото да убия Слобо.
— А трупът? Сестра ти Джени… Между другото, тя сестра ли ти е? Каза, че си бил ти. Тя знаеше ли?
— Не ми е минавало и през ум, че ще сметнат Слобо за мен. Ти беше в кома, заобиколена от полицаи: обадих се на Джени, защото беше единственият човек, на когото можех да се доверя. Каза, че местната полиция иска тя да разпознае трупа. Помолих я да го направи. Когато всички те мислят за умрял, е много по-лесно да избягваш неудобните въпроси.
— По-лесно? — Болката и шокът, които дремеха у нея, внезапно се превърнаха в гневно изригване. — Копеле! По-лесно ти е било да ме оставиш да си мисля, че си умрял? По-лесно ти е било да ме оставиш да се лутам из Европа, чудейки се защо някакви хора искат да ме убият? На това ли му викаш „по-лесно“?
Майкъл захлупи лицето си с ръце.
— Толкова съжалявам.
— Не съм те молила за нищо.
— Знам.
— Защо се върна за мен?
— Защото най-малкото ти дължа извинение и обяснение. — Той вдигна глава, търсейки прошка. — Драгович те преследва. Той знае, че нещо не е наред. Като за начало — фактът, че тялото на Слобо липсва. Може да е чул слухове, че са ме виждали. В тази част на света се случват много малко неща, за които той не научава. Тогава е предположил, че съм скрил нещо от него.
Той зачака Аби да каже нещо. Тя знаеше, че не бива — още не беше напълно готова да се откаже от гнева си, но въпреки това се чу да пита:
— Ръкописът?
— Не можех да понеса мисълта нещо такова да бъде изгубено завинаги, защото съм го дал на Драгович. Заслужаваше си да го задържа за втори поглед. В интернет намерих доктор Грубер и му го занесох. Дори някой ден да се наложеше да дам ръкописа на Драгович, исках да бъда сигурен, че информацията в него ще оцелее. Каквото и да имаше в онази гробница, то е важно за Драгович. Той си мисли, че зад него се крие нещо повече.
Тя му подаде празната чиния и отпи още една глътка от бистрата ракия. Алкохолът опари езика й, но поне беше нещо истинско.
— Е, и какво смяташ да правиш сега?
— В Белград има един човек, който знае повече за тези неща. Направих снимки на гробницата. Искам да разбера дали той няма някакви идеи по въпроса.
— Идеи за какво?
— За това какво търси Драгович. Не зная какво е то, но той обърна половината Европа с хастара навън, за да го намери. Вече не мисли рационално.
Значи сте двама, помисли си Аби.
— Нарушава собствените си правила да не се набърква лично: стана уязвим. Ако можем да стигнем до това нещо, каквото и да е то, преди него…
— Той ще те унищожи.
— Не и ако сме внимателни.
Майкъл обра чинията с лъжицата, за да дояде и последните остатъци. Стърженето на метал в метала звучеше така, сякаш точеше нож.
— Ти си видяла досието му и знаеш какво представлява. Мисля, че можем да го изпързаляме.
След това завъртя ключа на печката и пламъкът угасна.
28.
Константинопол — май 337 г.
Макар да е вече май, преди да изгрее слънцето, е още студено. В този час Константинопол е призрачен град: крачките ехтят под празните колонади, а статуите сякаш се пробуждат за живот. От вратите на фурните в пекарните греят малки огньове. Миризмата събужда у мен вълчи апетит.