Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Сливовица. Местна домашна ракия. Ще те сгрее.
Отпи и й се прииска да имаше цигара, за да премахне вкуса от устата си.
— Защо отидохме във вилата? Знаел си, че е на Драгович.
Майкъл се поколеба. Единствената светлина в стаята идваше от синия газов пламък на малката печка, която го очертаваше на фона на тъмния ъгъл.
— Кажи ми истината — предупреди го тя.
Сливовицата пареше гърлото й, но не можа да достигне до замръзналата й сърцевина.
Той се обърна към нея.
— Да, знаех, че вилата е негова. Имах уговорка да отидем там, за да му предам някои неща, които искаше.
— От гробницата?
— Да. — Майкъл се замисли за миг. — Не зная колко си научила или си се досетила, но ето фактите. Патрул на американци от КФОР намира пещерата и отбеляза това в доклада си. Докладът стигна до Прищина и попадна на бюрото ми. Едно от щастливите стечения на обстоятелства в живота.
— Ти ли се свърза с Драгович?
— Знаех, че е луд на тема Рим. От дълго време се опитвах да стигна до организацията му.
— Да стигнеш?
— Ужилване. Да проникна в неговата орбита и да го проваля. — Той замръзна неподвижен.
Тя си помисли, че се е вторачил в нея, но в мрака не можеше да види очите му.
— Значи не работиш за него?
— Това ли ти казаха? — Майкъл се протегна и сложи ръце на раменете й. — Аби, за бога! За такъв ли ме помисли?
— Помислих те за умрял.
На печката тиганът започна да бълбука и да съска. Майкъл го дръпна от пламъка.
— Предполагам, че вече знаеш всичко за Драгович. Той е най-злият човек на Балканите и това вече говори само по себе си.
Той завъртя копчето на печката, за да регулира пламъка.
— Помниш ли Ирина?
Аби кимна. За нея Ирина беше черно-бяла снимка на библиотечната лавица в апартамента на Майкъл — лъскава коса, бледа кожа, черни очи. Напомняше й за плакатите с изчезнали хора по парапетите в сградата на правителството в Прищина. Веднъж попита Майкъл за снимката, защото беше решила, че е на някого от семейството му.
— Умря във войната — отговори той и смени темата.
— Ирина беше една от жертвите на Драгович през 99-а година. Няма да ти разказвам какво й е сторил, но четох докладите. Може да използваш въображението си.
Аби потрепери. Беше чувала тези истории. Колкото долни и жестоки мъчения бяха измислени по света, всички бяха прилагани по време на войната в Косово. Носеха се слухове и за пленници, прекарвани в Албания, където ги убиваха и вадеха органите им, за да ги продават на богати клиенти на Запад.
— Драгович е причината да се върна отново на Балканите. Когато изскочи тази находка от римски артефакти, помислих, че мога да я използвам, за да го докопам. Аз заложих въдицата, а той я налапа.
— От Външно те смятат за корумпиран.
— Трябваше да стана доброволец. Знаеш как стоят нещата в ННС.
ННС означаваше „Наблюдение, наставничество и съвет“ — официалната мисия на ЕУЛЕКС в следосвобожденско Косово.
— Половината правителство на Косово работи за Драгович. ННС означава, че той вижда всичко. И последният лист хартия, цялата електронна поща в главната квартира се озовава на бюрото на Драгович, преди да стигне до последния етаж.
Той въздъхна.
— Аби, не мога да изразя с думи колко съжалявам, че те взех със себе си.
— Защо ме взе?
— Сгреших. Знаех, че от ЕУЛЕКС са по петите ми, защото мислят, че съм в комбина с Драгович. Добре, изпълняват си задълженията. Хората на Драгович душеха наоколо, за да видят дали не ги будалкам, така че вътрешното разследване придаде автентичен вид на нещата. Но не беше лесно. Не исках някой от ЕУЛЕКС да нахлуе на срещата ми във вилата точно когато най-сетне бях стигнал до някъде. Знаеш, че няма нещо, което чиновниците на ЕС да мразят повече от работата през почивните дни. Реших, че ако дойдеш с мен, ще решат, че няма нищо специално, и ще ни оставят на мира.
С лъжица изсипа боба в една чиния и й я подаде.
— Имам само една. Съжалявам, не съм подготвен за гости.
Тя отблъсна чинията — не беше гладна, но той настоя.
— Кога за последен път си яла? — Не изчака да чуе отговора. — Трябва да ядеш. Нямаме много време.
Аби пое чинията. В мига, когато първата лъжица боб се озова в устата й, осъзна, че е изгладняла.