Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
Джакомо стана.
— Моля да ме извините. — Възрастният мъж се потупа по стомаха. — Старчески проблеми. След минутка ще продължим разговора.
Той се измъкна от сепарето, заобиколи дансинга и се насочи към тоалетните. Тътреше крака в костюма си от туид и много приличаше на старец, който се е изгубил.
— Откъде го намери? — полюбопитства Аби.
Майкъл допи коктейла.
— Имам неколцина познати в света на изкуството. Контрабандата на откраднати произведения на изкуството и антики е голям бизнес. Господин Джакомо е един от най-добрите — или най-лошите — зависи единствено от гледната точка.
— И няма да ни предаде на Драгович? — Тя се огледа. Нарочно или не, Джакомо ги беше сложил да седнат с гръб към входната врата. В допълнение проблясващите светлини на цветомузиката и блъскането на басите ги лишаваха напълно от сетива.
— В нищо не съм сигурен. — Майкъл махна на келнера за още един коктейл. — Слуховете твърдят, че конкурира организацията на Драгович. За всичко, което си струва.
Дали нашият живот си струва? — запита се Аби.
В другия край на помещението забеляза мъж в кожено яке, застанал на бара. Беше млад, косата му стърчеше гелосана в ежови бодли, яростно акне покриваше бузите му. Пред него стоеше чаша бира, но се бе разположил така, че сепарето им влизаше в зрителното му поле. Тя леко кимна в неговата посока.
— Смяташ ли, че е от хората на Драгович?
— Вероятно е приятел на Джакомо. — Майкъл махна с ръка, сякаш искаше да отпъди тези мисли. — Колко да му кажем?
— Има ли значение? — Тя не можеше да откъсне очи от младежа на бара.
— Да си имаш работа с човек като Джакомо е все едно да играеш покер. Не искам да си разкрием козовете твърде рано.
Аби не можа да се сдържи и се засмя.
— Нима мислиш, че няма да усети, ако блъфираме?
В другия край на помещението Джакомо беше излязъл от тоалетната. На Аби й се стори, че когато мина покрай бара, размени погледи с младежа с гелосаната коса. Старецът седна и изчака, докато келнерът донесе питието на Майкъл. Неговата чаша беше още наполовина пълна.
— Е?
Майкъл отпи голяма глътка от новото си питие.
— Имаше една гробница в Косово. Аз я намерих. Вътре имаше артефакти и ги продадох на Драгович.
— Трябваше да дойдеш при мен. Щях да ти дам по-добра цена.
— В гробницата имаше стихотворение. — Майкъл извади салфетката изпод столчето на чашата и написа първия стих на латински по памет. След това я плъзна през масата.
Джакомо повдигна вежди.
— Аз не съм поет. Дори учен не съм.
— Сметнах, че може да го познаеш.
— От твоята гробница?
— Това е препис на стихотворение, което е вече известно. Идва от надгробна плоча в Музея на Римския форум.
— Някога е бил в Музея на форума — поправи го Джакомо. — Наскоро беше открадната, макар да си мисля, че е още в Рим.
Черните му очи се стрелкаха между Майкъл и Аби. Знае, че е у Драгович, помисли си Аби. Чувал е за малкия музей на сърбина в Рим. Какви ли връзки съществуваха между тях?
— Драгович открадна плочата със стихотворението. Смята, че може би сочи пътя към нещо много ценно.
— И така да е, не ме е питал за моето мнение.
— Аз те питам.
Втораченият поглед на Джакомо се плъзна над рамото на Майкъл към вратата. Аби трябваше да положи усилие да потисне нуждата да се обърне и да погледне.
— Какво знаеш за стихотворението? — попита Джакомо.
За нейна собствена изненада изведнъж Аби се чу да отговаря:
— Датира приблизително от четвъртото столетие — около времето на Константиновото управление.
Джакомо се облегна на пейката.
— Константин Велики. Знаеш ли, че е роден в Сърбия? Мисля, че тук се специализират в мегаломания. — Той се изкиска. — Къде в Косово се намира гробницата?
— В една гора — отговори Майкъл спокойно.
— Когато я ограби, остави ли нещо? Нещо, което някой приятел може да отиде и да вземе за теб?
— По стените има фрески. Запазени, в твърде добро състояние. — Майкъл извади камерата от раницата си и му ги показа на екрана. — Ако можеш да ни помогнеш, ще ти дам по-точно описание на местоположението.