Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Не съм искал да натопя Симах.
— Но имаш мотив. Искам да кажа, че е имало натиск някой да бъде обвинен, преди да се отправят контраобвинения. И да стане съвсем неудобно.
Той въздиша.
— Валерий, тук има три въпроса и те не изискват непременно един и същи отговор. Кой уби Александър? Кой скрои шапката на Симах? И накрая, кой го отрови?
Неговите тънки разлики не ме интересуват.
— Кой друг има интерес да натопи Симах? С неговата смърт последните следи са заличени.
— Вече бяха заличени — той трябваше да е на кораба сега. Ако са искали да бъдат сигурни, щяха да го направят в открито море или щом стигнат в Гърция. Никой нямаше да научи или да го е грижа.
— Твърдиш, че това е съвпадение? Че е извадил необичайно лош късмет да му припишат убийство и след това просто се е самоубил?
Млъквам и гледам надолу към свлечения на чакъла труп. Опитът ме е научил, че в този град няма съвпадения.
— Който и да е натопил Симах, не го е избрал случайно. Премахнали са го по някаква друга причина. Заточението не е било достатъчно — искали са неговата смърт.
Порфирий нищо не казва, запазвайки си правото на собствено мнение.
— Ти беше негов приятел. Можеш ли да се сетиш за някого, когото познава, за някого, когото е обидил?
— Много християни го мразеха.
— Смяташ, че са чакали трийсет години за това? — Поклащам глава. — Това тук е било по спешност.
Оставям мълчанието да се проточи. Дори в несъмнения му шок има нещо потайно у Порфирий, което ме кара да потръпвам.
— Трябва да разберем кой го е извършил — казвам аз. — Стига тайни.
— Нима мислиш, че ще получиш правосъдие?
— Ще се задоволя и с това да избегна съдба, подобна на Симаховата.
Трудно е човек да се освободи от старите навици. Дори в тази притихнала вила говоря така, сякаш някой ме наблюдава. Но вече е твърде късно за предпазливост.
Обхваща ме ярост. Внезапно Порфирий се превръща в проводник на всяка лъжа и всяко предателство, срещу които се изправях през последните седмици. С подхранвана от яда сила, която смятах за завинаги изгубена, подхващам трупа на Симах под мишниците и започвам да го влача по чакъла. Ужасен, Порфирий скача на крака.
Пускам тялото и то пада тежко.
— Симах беше ли ти приятел?
Цялото му тяло трепери, а главата му се люшка като парче месо, набучено на нож. Приемам това за „да“.
— Тогава, за бога — твоя или моя, кажи ми това, което знаеш.
Вторачвам очи в него и той не може да срещне погледа ми. Впива очи в земята. Отворените очи на Аврелий Симах гледат нагоре към него. Порфирий прошепва нещо, което не мога да разбера напълно. Прозвучава ми като „тайна“.
— Каква тайна?
— Не е моя, за да я кажа.
— На Симах ли е?
Той отново се отпуска на стъпалото и обхваща с ръце коленете си.
— На Александър.
Цялото ми внимание е съсредоточено в него.
— Александър ровеше из архивите заради своята история. Забутан някъде из архива, открил доклад, който Симах е написал преди трийсет години. Щеше да го използва, за да го изнудва.
— Откъде знаеш?
— Помниш ли, че Константинополският патриарх умря преди няколко месеца?
Спомням си разговора със Симеон в двора на черквата „Света Ирина“. Евсевий е един от най-вероятните негови заместници. Александър беше против неговия избор.
— Константинополският патриарх е най-влиятелният църковник в империята. — Порфирий обмисля това изявление. — Някои биха казали, че Рим стои по-високо — но това беше, преди Константин да се премести тук. Евсевий иска този пост от сърце и душа. Александър беше не по-малко решен да го спре.
Много неща си идват на мястото.
— Той е открил тайна? Тайна за Евсевий?
— Чувал ли си за човек на име Астерий Софиста?
Спомням си онзи увехнал възрастен мъж, обезобразените му ръце, скрити под ръкавите, а очите — втренчени в черквата, в която му беше забранено да влиза.
— Онзи ден той също беше в библиотеката.
Порфирий оглежда заобиколената от колонада градина. Единствените му слушатели са мъртвец, няколко отровени риби, десетина отдавна умрели философи и аз. Дори така не е лесно да се разкрие тайна, пазена толкова дълго време. Думите му са едва доловими: