Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Това ме изненада. Не бяха пазили в тайна името на Шорок. Може би реагираха на настоящите събития или се поддаваха на обичайния инстинкт на властите за по-голяма секретност. Или и двете.
— Новият ми съветник по антитероризма обаче е тук до мен — продължи президентът. — Щастлив съм, че ще мога да разчитам на съветите и помощта на полковник Скот Хортън, докато кабинетът ми се бори с продължаващата терористична опасност. Полковник Хортън има дълга и блестяща кариера в служба и защита на нашата родина и значителният му опит в областта на националната сигурност ще е безценна придобивка за нашето правителство. Ако имате въпроси, моля, задайте ги на полковник Хортън.
Президентът отстъпи назад. Неколцина репортери се опитаха да зададат въпросите си на него, ала той не им обърна внимание. Хортън зае мястото му зад катедрата.
— Дами и господа, ще бъда кратък — обходи с поглед тълпата той.
Може би се дължеше на тържественото му изражение — само по себе си резултат от тежкото бреме на мисълта за участта на дъщеря му, подозирах аз. Може би беше заради изправената му войнишка стойка, баритона или полирания южняшки акцент. Независимо от причината, дори по телевизията усетих как колективното внимание на журналистите се фокусира в очакване.
— Както току-що каза президентът, в момента в по-големите американски градове се дислоцират части на Националната гвардия. Той също така говори за обявеното извънредно положение. И макар да смятам, че е прав да използва това понятие, според мен то се прилага грешно. Разбирате ли, извънредното положение, в което се намираме днес, се дължи много по-малко на терористична опасност, отколкото на свръхреакцията на нашето правителство към нея.
„Какво значи това, по дяволите?“ — помислих си аз. И не стигнах до никакъв отговор.
Репортерите мълчаха. Всички като вцепенени се взираха в Хортън. Никой не си водеше записки. Погледнах президента, който стоеше на няколко крачки зад и встрани от полковника. Лицето му представляваше маска на зле прикрито смайване и ярост.
— В крайна сметка, какво е това „извънредно положение“, обявено от федералното правителство на Америка? — продължи Хортън. — Няма конституционна основа за такова понятие. От какво се състои? Какво цели? И макар че тези въпроси щяха да са достатъчно проблематични, дори да бяха чисто реторични, те все пак си имат отговори. Мога да ви кажа, че днес в коридорите на властта на тази страна има хора, които сериозно обмислят и дори се готвят да суспендират конституцията и да въведат военно положение. Нашето така наречено „извънредно положение“ е предвидено като преход към суспендирането на конституцията и военното положение.
Журналистите в Розовата градина все още стояха напълно неподвижно. В мотелската стая Докс явно беше изгубил дар слово.
— Бих искал да задам един прост въпрос на всички американци — каза Хортън. — Ако терористите ни заявят, че ще продължат да извършват атентати, докато скъсаме конституцията и зарежем своите свободи, какво ще им отговорим ние? Аз твърдя, че основателно ще ги пратим по дяволите. И все пак ние сме готови да направим тъкмо тези неща, стига да вярваме, че е по собствено желание. В края на краищата обаче каква е разликата? Конституцията така или иначе ще бъде отменена. Нашите безценни свободи, за които предците ни са се борили и умирали, за които аз и членове на моето семейство чак до времето на Гражданската война сме се борили и умирали, така или иначе ще бъдат осребрени и продадени завинаги.
Пред Белия дом все още цареше пълно мълчание, граничещо с шок.
— Ето защо се боря с изкушението да приема поканата на президента да служа в неговия кабинет. Питам се какво да правя. Лъже всеки, който ви убеждава, че близостта до властта, особено по време на криза, не е съблазнителна. Естествено, съблазнително е да приема поканата. Защо не? В крайна сметка съм служил на нашата родина през целия си зрял живот. Проблемът, осъзнах аз, е, че днес не мога да служа на родината, като служа на президента. Едното изключва другото. Службата, която президентът иска от мен, може и несъмнено ще бъде изпълнявана от някой друг. Вместо това е нужен, спешно е нужен пример и аз се надявам, че ще ме последват и други.