Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
И все пак, при нормални обстоятелства, хората щяха да реагират с отвращение и ужас на такива страховити мъчения. Записите по най-неопровержим начин щяха да изобличат виновниците и хората, наредили извършването на тази жестокост, щяха да бъдат дискредитирани, а кариерата им — съсипана. И тази изключително лична заплаха беше по-силна от интереса на властите да намират начини за увеличаване на опасността от тероризъм — поне достатъчно да се съгласят да кихнат сто милиона долара в необработени диаманти.
Но сега всичко се беше променило. Америка се намираше под атака и кой щеше да възрази срещу заснетото на записите? Да възрази ли?! По дяволите, щяха да настояват за още. Хората, които го бяха наредили, нямаше да бъдат порицани. Щяха да станат герои.
И тъкмо в това се състоеше проблемът. Сегашните обстоятелства понижаваха стойността на картите, които той държеше — до такава степен, че се питаше дали ударите не са извършени, за да неутрализират изнудването. Е, дори това да не беше главната им цел, все трябваше да е хрумнало на някого. А и резултатът така или иначе щеше да е същия. Цената на неговите авоари падаше и Ларисън съзнаваше, че се нуждае от нови. Например дъщерята на Хорт. Самата тя и онова, до което щеше да го доведе.
Накрая стигна до покритите с графити ролетни врати на магазините, напуканите стени от бетонни тухли и изподраните обяви за даване под наем в унилия промишлен район. Известно време се скита сред самотните безработни мъже, които висяха наоколо, жертви на една изцедена докрай икономика. Харесваше му прикритието, което му осигуряваха те, харесваше му това, че никой не ги познава, не му пука за тях и не може да ги различи един от друг, харесваше му да разбира, че докато се мотае сред тях, коравосърдечието и безразличието на света поглъщат и него.
Спря с гръб към тухлената фасада на фабрика за рециклиране и се огледа. Небостъргачите в центъра стърчаха в избледнялото синьо небе на около километър и половина зад него. Ако се изключеха онези далечни монолити, можеше да е почти навсякъде. В старо фабрично селище, умиращо градче в ръждивия пояс4. Тук не кипеше треска за пазаруване. Нямаше нищо за купуване, нито пък пари, с които да се купува. Това беше последното място, за което щяха да се загрижат политиците, последното място, което щяха да защитят със сили за сигурност. Чувстваше се анонимен. Чувстваше се в безопасност.
Ларисън извади джиесема на Кей, сложи му батерията и го включи. Знаеше номера на Хорт, но предполагаше, че полковникът има друг, чист телефон, изключително за лични разговори. Провери списъка с номера за бързо набиране и веднага видя запис „Татко“.
Да, не беше същият като този, който имаше той — явно друг, личен телефон.
Отвори снимките, които бяха направили във вана, и ги прати на номера на „Татко“, изпитвайки удоволствие от усещането, че нарушава личното пространство на Хорт. Изчака файловете да изтекат и се обади на полковника.
Едно иззвъняване, после:
— Привет, милото ми момиченце, тъкмо се канех да отворя снимките, които ми прати. Как си?
— Милото ти момиченце е добре — отвърна Ларисън. — Засега.
Последва дълго мълчание. Ларисън се наслаждаваше на тишината. Можеше ли да има по-ясен начин Хорт да изрази внезапния си шок, объркване и безпомощност? Своя смут, безсилен гняв, а скоро и отчаяние?
— Кълна се във всемогъщия бог…
— Разгледай снимките — прекъсна го Ларисън. — Тя е жива. Засега. За разлика от хората, които си пратил да я пазят.
Отново настъпи мълчание, по време на което, предположи Ларисън, Хорт отваряше снимките. После каза:
— Пусни я. Просто я пусни. Тя не ти е направила нищо…
— Ти обаче си ми направил.
— Да. И това е между нас с теб и никой друг.
— Трябва да се измъчваш до смърт, Хорт. Защото знаеш, че тъкмо ти си ме учил да откривам най-уязвимото място на обекта. И да го атакувам там. И пак ти ми показа как, спомняш ли си? Добра се до мен чрез Нико.
4
Най-старият промишлен район в САЩ, обхващащ северните щати от Илинойс до Масачузетс. — Б.пр.