Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Хортън замълча за миг. Никой не помръдваше. Вниманието на всички, и там, и в нашата мотелска стая, беше приковано към полковника.
— Затова още сега трябва да подам оставката си от този кабинет и от армията на Съединените щати — заговори отново той. — И насърчавам всички военнослужещи, от които поискат да унищожат конституцията под дяволската маска на нейното спасение, да последват моя пример. Насърчавам всички американци, с всякакви убеждения, да окажат съпротива на сегашния опит на правителството да изопачи и унищожи конституционните гаранции, че нашата власт може да е само от и за народа. Насърчавам и всички хора, които ценят своята сигурност повече от свободата си, да се преселят в Северна Корея, където могат да живеят в общество, по-близко до техните предпочитания, отколкото изграденото тук в Съединените американски щати.
Кратка пауза, после:
— Възможно е никой да не обърне внимание на призива ми. Нищо. Защото, проклет да съм — проклет да съм! — ако допусна някакви си първобитни, изпълнени с омраза, фанатизирани неудачници, които не могат да предложат на света нищо друго, освен мерзки атентати срещу невинни граждани, да ме принудят да се откажа от свободите, които ценя, които обичам и които съм решен да завещая на децата си, също както моите родители ги завещаха на мен.
Хортън плъзна поглед по лицата на събралите се пред него хора, после се завъртя и се насочи към Белия дом, високо вдигнал глава и изправил гръб. След кратък миг на смаяно мълчание репортерите скочиха на крака и закрещяха всевъзможни въпроси. Президентът остана още няколко секунди там — изглеждаше напълно объркан. После и той се обърна и закрачи към резиденцията си.
Всички зяпахме телевизора. Накрая Докс наруши мълчанието.
— Какво беше това, мамка му?
Изправих се и изключих телевизора, тъй като нямах желание да слушам неизбежните малоумни коментари. Завъртях се и погледнах Ларисън, Тревън и Докс.
— Какво беше това, по дяволите?
Докс кимна.
— Само на мене ли ми прозвуча така, все едно някой се е прицелил във висок пост?
— Не, и на мене — казах аз. — Но какъв пост? Ако постигнат каквото искат, тези хора едва ли възнамеряват скоро да проведат избори. И под „скоро“ имам предвид „някога“.
Никой не отговори.
— Тъй де, той приличаше ли ви на човек, който се кани да извърши преврат? — прибавих аз. — Който е организирал убийството на президентския съветник по антитероризма, за да заеме мястото му?
— Мислиш, че може да сме сбъркали, така ли? — повдигна вежди Докс. — За действителните намерения на Хортън? За човека, дето е пратил ония нещастници срещу нас във Вашингтон?
— Но кой друг може да е знаел, че сме там? — попитах. — Освен ако Хортън не е казал на някого… Не знам, на човек, който е имал собствени основания да желае смъртта ни.
— Не — възрази Тревън. — Хорт никога не би нарушил оперативната сигурност, освен ако не е искал да бъдем ликвидирани.
Ларисън наклони глава към Кей, която седеше на едното легло, за пречките на което беше залепена с изолирбанд китката й.
— Ами ония двамата, които се опитваха да я защитават? — напомни той.
— Възможно ли е да ги е пратил някой друг, за да изглежда, че са пратени от Хортън? — предположих аз.
Ларисън поклати глава.
— Това е малко пресилено, струва ми се. Най-простото обяснение е, че сме прави за целите на Хорт. Но съм съгласен, тактиката му е… изненадваща. От друга страна, Хорт никога не постъпва както се очаква. Винаги има някаква цел. Въпросът е какво цели сега? Смяташ ли, че според него това ще я спаси?
Докс се озърна към Кей.
— Тя всъщност няма нужда от спасяване, нали така? Само баща й трябва да си мисли, че има.
Беше глупаво да го каже пред нея. Да, наистина бе така, но ние разчитахме на страха й, за да е по-послушна. Само че той вече го каза и момичето го чу. Нищо нямаше да се промени, даже да възразях.
Ларисън го погледна.
— Няма значение какво може да направим на дъщеря му. Важна е гледната точка на Хорт. И ти гарантирам, че той не се съмнява в мен.
Ларисън наблегна върху последната дума.