Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Той бавно прекоси чакалнята, като въртеше глава наляво-надясно, после видя Тревън. Докато полковникът се приближаваше, Тревън стисна ръкохватката на глока и постави палец от външната страна на чантата. Можеше да стреля през нея, ако се наложи, и пистолетът щеше да остане скрит. Той обходи с поглед помещението и не забеляза подозрителни хора, идващи зад Хорт или от друга посока.
Полковникът спря на няколко крачки от него. Не седна и Тревън не се изправи.
— Радвам се, че си ти — каза Хорт.
Тревън отново огледа залата.
— А не бива.
— Защо?
— Защото оня случай в „Капитъл Хилтън“ беше втория път, когато се опитваш да ме убиеш. Бях пълен идиот, че ти казах какви са плановете на Ларисън. Той беше прав. Трябваше да му помогна да те очисти.
— Онези хора не бяха дошли за теб. Ти ми съобщи къде мога да ви намеря, спомняш ли си? Знам, че мога да имам доверие само на теб. Известно ли ти е какво означава това за мен след всичко, случило се между нас? Имаш ли представа колко съм ти благодарен, че ми даваш втори шанс?
Очакваше нещо подобно. И тъкмо затова двойно повече се ядоса от факта, че се изкушава да му повярва.
— Носиш ли каквото поискахме? — попита той.
Хорт пусна сака на креслото до Тревън.
— Всичко е вътре. Обикновен найлонов сак, без място за проследяващи устройства, макар да предполагам, че все пак ще искаш да провериш.
— Ще проверим и съдържанието. При експерт.
— Разбирам. Но те уверявам, че съдържанието е такова, каквото поискахте. А сега ще ти предложа още нещо и ще те помоля за още една услуга.
— Каква?
— Ако искаш да ме закараш в някой каньон, национален горски парк или друго тихо място, аз ще коленича, ще се вгледам в далечината и можеш да ме застреляш в тила. Само кажи.
— Това предложението ли е, или услугата?
Хорт напрегнато се усмихна.
— Предложението. А услугата — първо ме изслушай. И каквото и да решиш, моля те, пусни моето момиче.
Той се задави на последната дума. Тревън не вярваше на очите си. Никога не беше виждал Хорт в друго състояние, освен самоуверен, компетентен, винаги овладян. Сякаш със стореното го бяха пречупили и въпреки всичко Тревън изведнъж изпита срам.
Но не можеше да си го позволи, а още по-малко да го покаже.
— Това са две услуги — посочи той.
— Не ме интересува как ги броиш. Не ме интересува и какво ще правиш с мен. Никога през живота си не съм молил никого за нищо, а сега те моля. Пусни я.
— Покажи ми глезените си. И се обърни кръгом.
Хорт се подчини. Не носеше оръжие.
Тревън се огледа. Все още нямаше проблеми.
— Добре. Да вървим.
— Къде?
— Може би на някое тихо място, както предлагаш ти. И по пътя ще ми разкажеш онова, което искаш да чуя.
Прекосиха гарата и се спуснаха на нивото на Червената линия на метрото. Останаха на перона, докато поредната мотриса пристигна и замина, и когато слезлите пътници си тръгнаха и двамата останаха сами, Тревън включи детектора, който му беше дал Рейн. Устройството не реагира.
— Носиш ли джиесем? — попита той.
Хорт кимна.
— Да, но съм извадил батерията. Реших, че ще ме накараш да го направя.
Добре тогава. Хорт или беше чист, или носеше устройство, което възнамеряваше да задейства по-късно. За да предотврати тази възможност, Тревън щеше отново да включи детектора, когато останеха насаме.
Дойде и замина друга мотриса, перонът за миг пак опустя и този път Тревън се увери, че никой не ги следи, поне не отблизо. Изчакаха и се качиха на следващата мотриса. Беше полупразна и всички пътници изглеждаха цивилни, макар и напрегнати. Тревън каза на Хорт да седне няколко места пред него, обърнат в същата посока, за да може да провери сака, без да се безпокои, че полковникът ще се опита да го обезоръжи, докато е зает с това. Не че щеше да има полза от обезоръжаването му, но беше най-добре да лишиш противника едновременно от мотив и възможност.
Докато мотрисата се носеше напред, олюлявайки се в тесния тунел, той дръпна ципа на сака. Хиляди светли камъчета, някои жълтеникави, други светлосиви, повечето прозрачни. Внимателно зарови пръсти в тях. Нищо, само камъните. Опипа дръжките и шевовете. Не откри издайнически издутини и жици. Нямаше предаватели. Просто сак. Добре.