Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
Тя се втурна в банята. Нямаше къде да се скрие в малкото помещение без прозорци. Вече бях проверил дали няма нещо, което да изиграе ролята на импровизирано оръжие. Момичето не можеше да направи нищо друго, освен да увие пешкир около дланта си, да разбие огледалото и да използва някое по-дълго парче като нож. Смятах, че засега такъв ход е изключително малко вероятен. Ако грешах обаче, щях да имам предостатъчно време да поставя помежду ни стол, докато Докс се приближи зад нея.
Извърнах се, докато партньорът ми преместваше скрина пред вратата. Дребен детайл, но достатъчен, за да не й позволи да си мисли, че може да избяга с див спринт към изхода. Дълго я чувах да уринира. Когато звукът утихна, аз се озърнах назад, просто от предпазливост, ала всичко беше наред — Кей вече си обуваше дънките.
— Гладна съм — каза тя, когато излезе от банята.
Кимнах.
— След малко ще ти дадем нещо за ядене. Първо искам да легнеш по очи на пода.
— Защо?
— Защото това ще те забави и няма да ти позволи да се изкушиш да направиш нещо, заради което може да пострадаш. Другата възможност е пак да те завържа. И аз искам да ида до тоалетната, а когато не си завързана, трябва да те наблюдават не по-малко от двама души.
Тя се поколеба, после се подчини. Отидох до тоалетната, след това с Докс се разменихме. Когато партньорът ми свърши, казах на Кей, че може да седне на едно от леглата, и тя го направи.
Докс се настани насреща й.
— Извинявайте за неудобството, госпожо Кей — рече той. — Натясно сме и за това е виновен баща ви. Трябва малко да го поощрим да постъпи както е редно. Вярвам, че ще го направи. Въпреки недоразуменията в последно време, винаги съм го смятал за човек, който реагира на поощрения.
— Така ли му викате? — сопна се тя. — „Неудобство“?
— Е, в крайна сметка не знам какво значение има как ще му викаме — отвърна Докс. — Въпреки това се извинявам. А сега, казахте, че сте гладна. Имаме доста прилична кльопачка от един луксозен супермаркет, ако ви харесва. Изглеждате ми от ония момичета, дето си падат по салати, прав ли съм?
— Ако под „салата“ разбирате „чийзбургер“, тогава сте прав.
— В момента чийзбургерът е неизпълнима задача — въздъхна Докс. — Може би по-късно. В хладилната чанта имаме няколко сандвича, останали от вчера. Не са толкова пресни, колкото сигурно ги харесвате, но предполагам, че ще са ви достатъчно вкусни, щом сте гладна. Какъв искате? С ростбиф? И един нектар?
— Каквото има. Става.
Аз седях на стола пред бюрото, докато Докс я хранеше и полагаше усилия да й създаде максимален комфорт при тези обстоятелства. Жените му бяха слабост, знаех, и маската му на женкар скриваше факта, че той всъщност просто ги обожава. И южняшката му галантност също не беше празна работа. Отвличането на момичето го смущаваше и си помислих, че ще трябва да го наблюдавам с Кей по точно противоположната причина, по която трябваше да наблюдавам Ларисън. Докато последният можеше да остави очевидната си омраза към Хортън да го накара да причини зло на Кей, Докс можеше прекалено да се привърже и да започне да изпитва угризения, а следователно да стане прекалено податлив на манипулации.
— Защо не ми кажете какво ви е направил баща ми? — по едно време го попита тя. — Какво значение може да има това?
Докс отпи глътка нектар от чашата си. Беше ял заедно с нея и това ме безпокоеше.
— За нас няма — отвърна партньорът ми. — Но не искам да те забърквам повече, отколкото вече те замесихме. Тъй де, ти си близка с баща си, нали?
Видях, че Кей претегля плюсовете и минусите на възможните отговори, преди да каже истината.
— Да — отвърна тя. — Близки сме. И тъкмо затова искам да знам какво ви е направил. Наистина не мога да си представя.
Докс се усмихна.
— Баща ти е щастливец, че има такава дъщеря. Мога да ти кажа само следното: част от бремето да си човек, част от природата на недъга, който ни определя, е това, че понякога се налага да вършим неща, които не можем да разкрием на близките си.
— А вие защо не можете?
— Защото понякога се налага да се вършат разни неща и ако ти ги разкрием, ще те направим наша съучастница. Като запазваме невинността ти, ние те спасяваме от ада, където ще отидем. Може да не ти се струва много, но всъщност е голяма утеха, когато си изправен пред тежък избор.