Рейн-Сан: Заложник на съдбата
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-Сан: Заложник на съдбата». Краткое содержание книги:
Когато легендарният ветеран от службите за секретни операции полковник Скот Хортън го открива в Токио, Рейн не може да откаже предложението: няколко милиона долара за „естествената“ смърт на три свръхпрочути личности, които всеки момент могат да извършат преврат в Америка. Но противникът в тази операция е прекалено силен дори за Рейн. Нужен му е екип от надеждни наемници: старият му приятел Докс, Бен Тревън, секретен агент с противоречиви мотиви и лоялност, и Ларисън, човек винаги с пръст на спусъка.
От сенчестите задни улички на Токио и Виена до мамещия блясък на Лос Анджелис и Лас Вегас, тези четирима самотни вълкодава ще трябва да се спасят от президентски ударни отряди, тайни затвори на ЦРУ и национални институции за сигурност.
Ала първо ще трябва да се спасят един от друг…
— Така е, да. Нали знаеш какво ще се случи с него, ако нещо стане с дъщеря ми?
Ларисън се засмя.
— Ти и без това го държиш на мушка, Хорт. Да не би да ме заплашваш, че ще го вземеш на втора? Какво ще направиш, ще наредиш да изнасилят племенничките му, да убият племенниците му и всички други заплахи, които ми отправи преди, а?
— Няма значение. Ако с нея се случи нещо, няма да спра да те търся, докато не те открия. Да, ще започна с твоя Нико и с абсолютно всичките му роднини, един по един, а него ще оставя за накрая, за да знае какво ги е сполетяло и кой е причина за смъртта на всичките му близки, за съсипването на целия му живот. Лично ще се погрижа за това.
— Пропускаш нещо много важно, Хорт. Знаеш ли какво е то? Хич не ми пука! Давай, затвори ми. Още сега върви при Нико. Опитай, да видиш какво ще направя.
Мълчание. После:
— Казвай какво искаш.
— Искам си диамантите.
— Друго?
— Гаранция, че ще отзовеш хрътките, които насъска срещу нас.
— И ще пуснете дъщеря ми, така ли?
— Да.
— Невредима?
— Да.
— Добре тогава.
— Как?
— Лично ще ви донеса диамантите. И утре ще дам изявление, което, убеден съм, ще ви успокои по другия въпрос.
— Какво изявление?
— Сега не мога да ти кажа. Но ще го гледаш по телевизията. Ще дам изявлението и веднага ще взема самолет за Лос Анджелис. Можем да се срещнем утре вечер, ако искаш.
Въпреки всичко Ларисън не можеше да не се трогне от всеотдайността му. Хорт със сигурност знаеше, че ще отиде там, за да умре.
После обаче се запита дали не надценява прекалено много човечността на Хорт. Това хитро копеле и по-рано го беше изигравало. Трябваше да внимава. Да обмисли всеки детайл. Да погледне всичко от перспективата на Хорт и да види дали ще открие слабости в собствената си позиция.
— Може и да успееш да ни откриеш — каза Ларисън. — Въпреки че бяхме предпазливи, ти ни намери в „Хилтън“, така че може би пак ще измислиш начин. Този път разликата е, че Мими ще е при мен. Ако разбиеш вратата, трябва да си сигурен, че ще ми пръснеш мозъка за по-малко от секунда. Защото толкова време ще ми трябва да пръсна нейния.
— Никой няма да разбива никакви врати — увери го Хорт. — Искам само тя да е в безопасност. Не ми пука за останалото, ти беше прав. Взимай каквото искаш и я пусни.
Ларисън се замисли. Не можеше да си представи, че Хорт ще рискува живота на дъщеря си заради диамантите. Въпросът беше дали ще отзове хрътките си. И как Ларисън щеше да се увери, че го е направил.
Ала докато разсъждаваше, осъзна, че това може и да няма значение. Щом получеше диамантите и убиеше Хорт, щом убиеше и Рейн, Тревън и Докс, властите можеха да го издирват колкото искат. Само щяха да си изгубят времето. Защото щяха да търсят призрак.
23.
На другата сутрин петимата се скупчихме около телевизора в мотелската стая. Президентът правеше изявление от Розовата градина и ние предполагахме, че Хортън има нещо общо с това.
Бяхме домъкнали постелките от камиона и прекарахме нощта на смени. Кей спеше на едното легло, останалите използвахме постелките, спалните чували и второто легло, като постоянно будуваше поне един от нас. Ларисън, изглежда, не спеше много, а когато се унасяше, от време на време стенеше и веднъж нададе вик. Аз също бях преживявал тежки нощи и съответно имах представа какви ужаси може да го преследват насън.
Кей изпълняваше каквото й кажем. В присъствието и на четиримата тя не изглеждаше толкова приказлива — сигурно разбираше, че може би ще е по-лесно да ни манипулира поединично или по двама, отколкото заедно. Това ме радваше, защото не исках да повлияе на Докс.
В девет часа наше време, дванайсет на обяд във Вашингтон, от Белия дом излязоха двама мъже — президентът в обичайния си тъмен костюм и Хортън, който имаше изключително решителен вид в парадната си униформа с пълен набор ордени и медали. Те се насочиха към събралите се журналисти и полковникът поизостана, докато президентът се изправи зад катедрата.
— Добър ден — поздрави президентът. — Имам две кратки съобщения. Първо, като се имат предвид неотдавнашните безпрецедентни атентати на американска територия и обявеното извънредно положение, като главнокомандващ, аз наредих части на Националната гвардия да заемат ключови позиции в американските градове. Те ще осъществяват контакт с местните органи на реда и ще им помагат, за да гарантираме максималното откриване, обезвреждане и защита от нови нападения. А ако се случи най-лошото, те ще оказват първа помощ на пострадалите. Второ, имам удоволствието да обявя, че на поста ръководител на Националния антитерористичен център, овакантен в резултат на трагичната смърт на Тим Шорок, е назначен заместник. От съображения за сигурност името на наследника на Тим е класифицирана информация.