Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Тайсхрен крачеше бавно и спокойно надолу по коридора. Минаваха покрай сребърни огледала и портрети на непознати на Киска мъже и жени, глигански глави, мечове и пленени гербове, каквито тя никога преди не бе виждала, с изключение на черната вертикална линия и светло синята вълна на Корелри далече на юг. Топла светлина от огнище се изливаше от една отворена врата в края на коридора и караше сенките да танцуват лудешки. Студено течение погали Киска по бузата и тя чу далечното дихание на прибоя.
Тайсхрен спря на прага, закривайки гледката с тялото си. Тук течението беше още по-силно и издуваше пелерината му. Той даде знак на Хатар, след което влезе. Воинът изсумтя, дръпна Киска за ръкава и й даде знак да стои близо до него. Киска преглътна и опита да успокои дишането си. Горната устна на Хатар отново се изви нагоре, сякаш очакваше, че тя всеки момент ще припадне.
Когато стигна прага, я връхлетя такава горещина, сякаш бе влязла в пещ. А ноздрите й се изпълниха с миризмата на дим и горчивото желязно ухание на разлята кръв. Хатар се придвижи към едната страна на вратата. Киска пристъпи към другата и притисна гръб в топлите камъни.
Стаята беше дълга и правоъгълна. Тя се зачуди дали не се използваше за нещо като приемна. Нямаше никакви мебели или покъщнина. В лявата стена зееше огромно огнище, където пращеше силен огън. Подът бе осеян с трупове като изхвърлени парцали. Най-голямата купчина бе до една разбита двукрила врата, която водеше до балкон. Всичките бяха Нокти. Киска преброи дванадесет.
В средата на стаята една жена седеше върху единствената мебел: най-обикновен дървен стол. Кестенявата й коса бе подстригана късо и по военному. Синкавият оттенък на кожата й разкриваше напанския й корен. Беше облечена в зелена копринена риза, раздрана и опръскана с кръв, широк изумрудено зелен пояс и торбести панталони. Краката й бяха мръсни и покрити с мазоли, сякаш обикновено ходеше боса. Един Нокът, коленичил до нея, превързваше ръката й. Киска го позна — това бе мъжът, който бе влязъл в битка с бронирания колос. Казваше се Опосум.
Въслата. Киска бе поразена от това колко дребна изглеждаше тя, а спокойствието и хладнокръвието й бяха впечатляващи. Човек трудно можеше да предположи, че току-що се бе изправила срещу двете най-опасни личности в най-новата история на Кюон Тали. Но все пак тя бе трета в този списък.
Тайсхрен тръгна да прекосява дългата стая. Въслата гледаше как се приближава и на устата й цъфна малка иронична усмивка. Когато измина половината път, магьосникът спря и погледна надолу към голия под. Киска също погледна натам, но не видя нищо — освен една фина малка спирала от червена прах. Хатар до нея изсъска през зъби. Очите на воина святкаха, а юмруците му бяха побелели, стиснали дръжките на дългите му ножове. Тайсхрен бавно и внимателно събра пелерината си и я изтупа. След това продължи, като прескачаше труповете сякаш бяха локви на кална улица. Точно пред Въслата той се наведе и повдигна главата на трупа, който лежеше най-близо до стола й. Киска разпозна тялото.
— Аш — промълви Въслата. — Бивш лейтенант от Бригадата на Подпалвачите на Мостове. И един много целенасочен човек — тя вдигна превързаната си ръка. — Киселина.
Тайсхрен се изправи и се обърна към разбитите врати на балкона. Приближи се и погледна през тях към нощното небе.
— Отишли са си значи?
Въслата кимна, но троснато, сякаш нещата не се бяха развили така, както бе искала. Киска присви очи и видя една тояга сред локвите кръв на пода пред балкона. Бастун от тъмно дърво, може би абанос, със сребърна дръжка. Киска го зяпна. Богове! Това ли беше? Нима той бе мъртъв?
Втори Нокът влезе в стаята от балкона. Той бе необикновено висок, куцаше с единия крак и държеше дясната си ръка притисната в тялото. Ръкавът му бе просмукан с кръв. Гуглата му бе дръпната назад и разкриваше дълга, ослепително бяла коса, смугло лице, орлов нос, козя брадичка и черни облещени очи. Киска никога преди не го бе виждала.
— Организирай издирване на труповете — нареди Въслата на Опосум. Той се поклони и отстъпи назад, след което се насочи към вратата. Киска го изгледа, когато мина покрай нея, и видя дълбок разрез на гърдите му, а пелерината му бе пропита с кръв. Но главата му, скрита под гуглата, не се обърна към нея. Сякаш мъжът имаше мисия и всичко останало бе маловажно.