Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Тайсхрен излезе на балкона. Каменните перила бяха изкъртени или взривени и отвъд козирката нямаше нищо друго освен студен нощен въздух. Магьосникът погледна надолу, хванал се за нащърбения ръб на стената. Пелерината му се издуваше на вятъра и плющеше, а отдолу към тях се носеше сънливият шепот на прибоя.
Тайсхрен се обърна към Въслата, а ботушите му изскърцаха по осеяния с отломки под.
— Не можеш да бъдеш сигурна…
— Достатъчно сигурна съм — отвърна му тя рязко. — Напълно сигурна. Всичко свърши. Край. Дори съм учудена, че си направи труда да дойдеш.
Мъжът погледна към балкона и промърмори:
— Всъщност дойдох тук по друга причина… ако искаш да знаеш.
В очите на Въслата припламна гняв като черен огън и тя вдигна здравата си ръка към Върховния Маг, сякаш искаше да го смачка в юмрука си. Киска почти извика, за да го предупреди, но огънят в очите на Въслата изгасна точно толкова бързо, колкото бе пламнал. Тя се засмя.
— Прави се на важен лорд пред подчинените си, Тай, не пред мен. Това, че си тук, опровергава думите ти.
Магът се обърна към нея. Киска видя как той примигва, сякаш изобщо не бе забелязал реакцията на жената. Но как бе възможно това? Двамата бяха работили, воювали и кроили планове заедно от поколения. Несъмнено се познаваха достатъчно добре, за да може всеки да знае как да предизвика гнева на другия и кога точно да спре, преди да е станало твърде опасно. Очевидно Тайсхрен искаше да напомни нещо на Въслата.
Магьосникът сви рамене, бавно и нехайно, сякаш му бе безразлично.
— Щом настояваш. Все пак на мен ми изглежда…
— Не ме интересува как ти изглежда на теб — отсече тя и огледа превързаната си ръка. — Всичко свърши. Вече не съм Имперски Регент. Ще седна на трона и ще си взема ново име, под което да управлявам. Какво ще кажеш за това?
Тайсхрен не каза нищо. Киска предположи, че той вече бе обмислил внимателно всички възможни развръзки.
— Да живее Императрицата — извика Нокътят от балкона и потърка врата си с ръка, скрита под зелена кожена ръкавица. Тайсхрен изгледа мъжа, който му отвърна с хищническа усмивка. Киска усети откритата неприязън на магьосника към тези служители на трона. Тя се зачуди как щеше да протече тази среща преди няколко години, когато Келанвед и Танцьора все още присъстваха на сцената. „Щеше да бъде истинско гнездо на усойници“, помисли си тя.
Тайсхрен направи кратък поклон. Киска не можеше да разбере дали беше искрен, или подигравателен.
— Да живее наистина — каза той.
Въслата му отвърна със също толкова кратко и формално кимване.
— Добре. А сега на работа. Трябва да обсъдим много неща…
Тя наклони глава към Хатар и Киска, чието сърце подскочи от вниманието.
Тайсхрен махна към Нокътя.
— Ами той?
Тънка усмивка разтегна устните на Въслата.
— Нокътят не е част от управленската структура, Тай. Всеки един от тях е упълномощен лично от мен и се явява в някаква степен мой представител. Топър ще остане.
Тайсхрен направи още един мимолетен поклон и отстъпи назад, след което рече на Хатар:
— Твоята задача тази нощ приключи. Вземи я и се върнете в трапезарията. Наспете се. Ще дойда при вас по-късно.
Хатар стисна ядно зъби, но кимна. Тайсхрен махна на Киска за сбогом и се обърна. Хатар й направи знак да тръгва и я побутна към коридора. Изненадана от бързата развръзка, Киска хвърли един последен поглед през рамо. Това ли беше всичко? Без да й каже дори една дума на раздяла? Хатар я смушка между лопатките, за да върви по-бързо.
Когато излязоха в коридора, Киска го изгледа гневно и изсъска:
— Исках да му кажа нещо.
Лицето на воина остана безизразно.
— Не сега. Утре.
Киска се отпусна и спря да се дърпа.
— Добре — отвърна тя и ускори крачка. — Просто се надявам, че няма да ме отпратите. Положих доста усилия, за да говоря с него.
Тя се разсмя при тази мисъл.
Лицето на Хатар си остана напълно пусто и Киска млъкна. Беше осъзнала, че се оплаква точно на човека, на когото изобщо не му пука.
В трапезарията Киска изгледа как Хатар запречва вратата с един стол, след което пали свещите и сяда в ъгъла. Той вдигна краката си на масата, без да събува ботушите си, разкопча колана си и го сложи наблизо, така че двата дълги ножа да са му под ръка.