Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
При появата му Марика, която бе застанала в центъра на залата, се извърна:
— Джейк!
Тя стоеше в средата на триъгълника между трите камъка на времето, окъпана в сиянието на кристалното сърце на Анкх Тави. Озарена от ярка светлина, кристалната сфера се въртеше бясно над покрития с метал свод. Самата ниша под свода пък се бе превърнала в огледало, в което се отразяваха залата, блясъка на трите камъка, дори Марика и наметалото, с което тя бе облечена.
Той извика, докато тичаше:
— Марика, извади рубинения камък! Веднага!
Тя вдигна ръце объркана.
— Но, Джейк!
— Направи го!
Вместо това, тя излезе от триъгълника и посочи огледалната повърхност под свода. Той не разбираше колебанието й. Каквото и да се опитваше да му каже, то нямаше никакво значение в момента. Трябваше да стигне до тези камъни на времето и да ги извади, преди да стане прекалено късно.
Когато стигна на няколко крачки от триъгълника, забеляза нещо странно.
Огледалната повърхност продължаваше да отразява стаята, но не и Джейк. Според него загърнатата с наметало фигура на Марика продължаваше да стои в средата на триъгълника, макар момичето да бе излязло извън очертанията му.
Спря объркан.
Фигурата в огледалото се обърна. Беше облечена в египетска рокля, а лицето й бе изящно гримирано.
— Джейк — каза жената с глас, изпълнен с обич, очите й блеснаха от вълнение и плувнаха в сълзи.
Смаян, той падна на колене, осъзнал невъзможността на ситуацията.
— Мамо…
31.
Семейна среща
— Толкова си пораснал — възкликна майка му, излезе от триъгълника и пристъпи към него.
Джейк се задавяше от сълзи. Едва се изправи на крака и се втурна към нея… само за да се блъсне в огледалото. Опря длани в металната му повърхност. Майка му стори същото, но не бяха в състояние да се докоснат, тъй като ги разделяха векове. Тя се намираше в миналото, застанала на същото място, но преди стотици години. Въпреки това Джейк бе готов да се закълне, че дори през студения метал чувства топлината на дланите й.
Той попи всяка нейна черта, сякаш тя бе слънцето, а той — зажадняло за светлина растение: как е завила тъмнорусата си коса под ушите, как искрят сини й очи, когато се усмихне, как луничките блещукат по кожата й…
Тя също го изучаваше напрегнато.
— Колко… колко време мина, откакто ви напуснахме? — попита тя, опитвайки се да запази самообладание, да преодолее шока.
— Три… три години — заекна той.
Тялото й се отпусна… тя сякаш рухна, покосена от тъга, неспособна да повярва, че е изминало толкова много време.
— Колко много… — промълви майка му със затаен дъх. — Какво направихме?
— Не разбирам. Къде е…?
Тръбният рев на птерозавъра заглуши думите му. Звукът обаче не идваше зад гърба на Джейк. Той отекна откъм огледалото с образа на майка му. Тя погледна през рамо към изхода на залата в нейната пирамида. Джейк долови шума на битката и писъците зад гърба й. Войната бе започнала в нейното време и щеше да завърши в неговото.
Когато майка му погледна отново към него, очите й бяха угрижени.
— Още малко и ще преодолее последния бастион. Силите на Корнелий няма да го задържат още дълго. Скоро ще дойде тук.
— Кой? — попита Джейк, макар да знаеше отговора.
— Калверум — отвърна майка му, използвайки името по плашещо фамилиарен начин. — Идва за камъните на времето и огледалото на Тот.
Джейк не отлепваше дланите си от това огледало. Египетският бог Тот бе върховен господар на мъдростта и времето.
— Камъните на времето са изключително мощни оръжия — обясни майка му и отстъпи назад. Заговори по-бързо като непрекъснато поглеждаше към изхода, очевидно за да прецени с колко време разполага, преди силите на Калверум Рекс да нахлуят в пирамидата. — Не мога да им позволя да ги вземат.
Джейк разбра. Той също бе свидетел на мощта, скрита в тези камъни. Извърна поглед към рубинения кристал. Той можеше да спира времето. Сега разбра предназначението на зеления кристал. Стрелката до бронзовата му купичка сочеше надясно или напред. Спомни си разпадналите се на прах тела на засегнатите от магията му. Зеленият кристал бе в състояние да ускорява времето.
— Джейк — повика го майка му, за да привлече вниманието му. — Властта на времето е само малка част от могъществото на тези камъни.