Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
— Обичам те!
Впери очи в неговите, от което краката на момчето омекнаха.
— Мамо…
Сълзи покапаха по лицето му.
Преди да успее да каже още нещо, край ухото му се разнесе познатото жужене и крилатата змия полетя към огледалото. Явно не разбираше, че то не е врата към друга зала. Вместо да се удари в повърхността му обаче, уислингът премина през него и закръжи около главата на майка му.
Тя отстъпи назад — отначало изглеждаше стресната, после объркването й се замени с удивление.
— Уислинг! — отново погледна Джейк. — Къде го намери? Мислех, че последният уислинг е умрял преди векове.
Джейк искаше да зададе много по-важен въпрос и се приведе към огледалото.
— Но как успя да премине!
Майка му протегна ръка към крилатата змия и отвърна:
— Според легендата, тези създания са деца на времето. Улоф ги нарича драконите на Тот. Те могат да пътуват напред и назад във времето със същата лекота, с която рибата плува в реката. Никой не знае повече за тях.
Хрумна й нещо. Вдигна ръце и свали от врата си плетена кожена връвчица. На нея бе окачена миниатюрна флейта, изработена от животинска кост. Внимателно постави връвчицата с флейтата на врата на уислинга.
Зверчето изсъска с оголени зъби.
— Тихо, мъниче — успокои го тя и посочи огледалото. — Време е да си вървиш.
Уислингът й обърна гръб, изплющя сърдито с опашка и полетя към Джейк. Премина през огледалото, сякаш то бе облак дим, и се уви около врата на Джейк. Явно намираше товара си за прекалено тежък.
Джейк взе връвчицата и си я сложи. Огледа за миг флейтата и забеляза, че върху повърхността й са инкрустирани миниатюрни златни букви. Приличаха на скандинавски руни.
— Какво е това? — попита той и я скри.
Преди майка му да му отговори, прозвуча оглушителен рев. Египетският воин се втурна напред. Мрачното изражение на лицето му подсказваше, че е готов да грабне майка му и да я понесе на гръб. Хвана я здраво за ръка.
Тя не се възпротиви и хукна към триъгълника. Коленичи край рубинения кристал и махна с ръка на войника да вземе изумрудения. През цялото това време не откъсваше поглед от Джейк.
— Прибери се у дома. — Тя заговори така, сякаш се опитваше да даде цял куп напътствия с възможно най-малко думи. — Флейтата ще те закриля. Наближава голяма война, която ще се простре във времето. Остани си у дома. Двамата с баща ти ще те намерим.
Двамата с войника се наведоха над своите камъни на времето. По лицето й се стичаха сълзи, но тя се усмихна на Джейк.
— Кажи на сестра си, че я обичам…, че ми липсва.
Думите й потънаха в сподавени ридания.
Джейк се сети, че така и не бе успял да й разкаже за случилото се с Кейди, но как би могъл да го направи, така че да не я ужаси? Дали Кейди още бе статуя? Дали възкресяващата магия бе стигнала чак до Ка-Тор? Докато търсеше думи, с които да обясни случилото се — през цялото това време не откъсваше поглед от майка си — египетският воин извади изумрудения кристал и огледалото помръкна.
Джейк притисна чело към него, раменете му се затресоха от плач…
— Не…
Марика и Ба’чук се втурнаха да го хванат, докато той се плъзгаше по металната повърхност, разтърсен от сподавени ридания. Задържаха го, а Марика допря лицето си в неговото. Дори уислингът го погали нежно с езичето си по ухото.
— Колко трогателно… — изрече някой зад тях.
Джейк се обърна и скочи на крака.
В залата влезе Кре. На челото му гореше огън. Подире му нахълтаха жреци в черни раса. Едва сега Джейк осъзна, че екотът на битката, която се водеше около пирамидата, е заглъхнал. Сякаш за да потвърди това, птерозавърът на Калверум Рекс нададе последен триумфален рев, за да възвести края на вековната битка.
Джейк и приятелите му бяха изгубени.
32.
Време и пространство
Все още разтърсен от срещата с майка си, Джейк пристъпи напред с кипнала от ярост кръв. Измъкна най-близкия кристал — леденосиния сапфир — от бронзовата му поставка, с което предизвика взрив от енергия и ръката му изтръпна, прободена сякаш от хиляди искрици. Уислингът трепна от изненада, разви опашката си от врата с ядно съскане и изчезна във въздуха.
Нямаше право да обвинява крилатата змия. И той би направил същото, ако можеше.