Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Крилатата змия изскочи пред лицето му и изсъска гневно.

— Не е там — каза Ба’чук и поклати глава. — Това не е правилният ъгъл.

— Може би си прав — съгласи се Марика.

Джейк прекрати опитите си да постави зеления кристал в бронзовата купичка и отиде при другия връх на триъгълника, онзи със стрелката, сочеща надясно. Понечи да постави кристала на мястото му, като очакваше да срещне същата съпротива, но този път невидимата сила сякаш изкопчи изумруда от ръката му и го притегли към мястото му.

Джейк изтри длани в панталоните си. Придърпването приличаше на магнитно притегляне, а звънът на кристала в металната подложка му напомни за затварянето на електрическа верига. Изправи се и отстъпи крачка назад, след което кимна на Ба’чук.

— Опитай с твоя.

Приятелят му от племето ур отиде до върха на триъгълника. Наведе жезъла към последната купичка. Когато камъкът я доближи, магнитната сила го отдели от жезъла и го постави на мястото му в третата купичка.

Щом и тази последна верига се затвори със звук, напомнящ изщракването на електрически ключ, тримата отстъпиха назад, тъй като не знаеха какво да очакват. Дори летящата змия се отдръпна с тях и се скри зад гърба на Джейк.

Тихо бръмчене изпълни залата. Първоначално Джейк не беше сигурен дали то се дължи на жуженето на крилата на уислинга, или на нещо друго. Но когато звукът се усили, разбра, че източникът му не е летящата змия. Светлината, с която сияеха трите камъка на времето, стана още по-ярка.

— Джейк! — извика Марика. — Сърцето!

Той погледна нагоре. Сферата, вградена в стената над арката, също бе засияла. Тримата отстъпиха още няколко крачки назад. Тя заскърца сякаш в знак на протест, след което започна да се върти — отначало бавно и колебливо, сетне все по-гладко и по-бързо. Скоро разкри три различни пласта във вътрешността си, които се движеха в различни посоки като въртящ се жироскоп.

— Успяхме! — възкликна Марика.

— Но какво всъщност направихме? — попита Джейк.

— Чуй! — каза Ба’чук и наклони глава.

Джейк се заслуша и долови тих пулс, почувства туптенето му в гърдите си: ударите съвпадаха със завъртанията на сферата. Досущ като кристалното сърце на Кукулкан. Сферата бе оживяла. Сърцето й отново биеше.

Но не това имаше предвид Ба’чук. Той се обърна към изхода:

— Чуй! — повтори момчето от ур. — Чуй воя на бурята!

Джейк не успя да чуе нищо. Миг по-късно проумя, че Ба’чук се опитва да му каже именно това. Несекващият писък и стон на пясъчната буря бе заглъхнал. Каквото и да бяха направили, то бе сложило край на Великия вятър. Това трябваше да се види!

Джейк хукна към тунела, а Ба’чук го последва по петите.