Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Вече не са вкаменени — каза Джейк.

— Реката на времето не може да спре — добави Ба’чук, проумял истината.

Воините под тях не са били превърнати в камък, а просто са били застинали във времето, толкова неподвижно, че плътта им не е била способна да помръдне. Дори слънчевата светлина трябва да е попаднала в капана на тази магия и тъй като не бе в състояние да отрази черния цвят, превърнала всичко в тъмно сиво.

Джейк разбра. Магията на рубинения камък не превръщаше хората в камъни. Тя просто спираше времето, караше засегнатия да замръзне така, че да заприлича на камък.

Изпълни се с надежда, когато си представи Кейди, застинала като статуя от сив гранит със сабя в ръка. Дали в този момент сестра му също се връщаше към живот?

Надеждата му се изпари много, много скоро.

Прозвуча оглушителен крясък, който го накара да подскочи. Оживяваха не само войниците. Виещият сфинкс също наведе глава и едното му черно око се вторачи в Джейк.

От гърлата на ранените, освободени от сковаващата хватка на магията, се разнесоха викове на болка.

Закрещяха войници.

Битката продължи, макар и след вековно прекъсване. Ба’чук задърпа Джейк към укритието, което им предлагаше пирамидата. На запад припламнаха светлини. В далечината се появи ярко осветен небесен кораб, който се носеше ниско над пустинята.

Царската ладия.

Тя се издигна все по-високо и по-високо и се понесе към града. Макар да не разполагаше с далекоглед, Джейк знаеше кой управлява кораба. Представи си как Кре стои на мостика, а средното му око блести с черен огън. След като Великият вятър бе стихнал, нищо не можеше да попречи на Калверум Рекс да влезе в Анкх Тави. Макар да се бе забавил с векове, сега той възнамеряваше да извоюва победата си тук.

Докато тичаше обратно към вътрешността на пирамидата, Джейк можеше да се закълне, че чува смеха на Калверум, който достига до ушите му чак от пустинята. Или това бе собственото му чувство за вина?

Какво направих?

Единствената му надежда бе да спре това, което бе започнал. Ако успееше да възкреси Великия вятър, може би имаше някакъв шанс. Щеше да използва рубинения кристал, за да спре битката, развихрила се в подножието на пирамидата, и да върне всичко в предишното му състояние.

А после какво?

Народът на Дешрет щеше да остане уловен в същия капан, управляван от черния юмрук на Калверум Рекс. Джейк бе дал дума на Нефертити да помогне на народа й. Но как? Ами Пиндор? Дали приятелят му бе пленник на борда на ладията?

Всички тези въпроси, заредени със солидна доза чувство на вина, се въртяха в главата му, докато тичаше в тунела обратно към залата с кристалното сърце. До него достигна поредния крясък на птерозавъра, по-силен и по-мощен от предишния. Последваха го острите викове на войниците и писъците на умиращите.