Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

— Нямам представа. Потегли преди три месеца с часовника. Оттогава не се е обаждал. Но след като приключа тук, ще тръгна по стъпките му. Не се тревожи. Ще го открия.

Джейк искаше да каже на майка си, че е намерил часовника в Калипсос, но тя се обърна към кристалите.

— Ще използвам рубинения кристал на времето, за да спра битката отвън — каза тя — и да ти осигуря времето, от което се нуждаеш.

— Време за какво? — извика той. — Какво трябва да направя?

Тя се обърна, изглеждаше безкрайно тъжна.

— Не мога да повярвам, че си тук. Че това бреме се е стоварило на твоите плещи, Джейк. Магистър Улоф прекара дълги години в изучаване на огледалото на Тот, използваше го много предпазливо, но въпреки това изгуби част от разсъдъка си. Той видя в него война, видя и пристигането в Дешрет на хора от Калипсос. Написах пророчество, за да могат бъдещите поколения да съхранят надеждата.

Джейк кимна. Това бе пророчеството на Лупи Пини.

— Но нямах никаква представа, че това ще бъдеш ти.

Тя отново го огледа от главата до петите, сякаш се опитваше да запомни всяка черта, всяка подробност, след което зад гърба й се появи египетски воин. Лицето на войника пребледня при вида на Джейк, но той очевидно нямаше време за губене:

— Магистър Пенелопе, трябва да тръгваме! Веднага!

Майка му вдигна длан към мъжа — жест, толкова познат, че сърцето на Джейк го заболя. Тя се обърна към огледалото и заговори бързо.

— Джейк, според изчисленията на магистър Улоф съществува начин да бъде счупено огледалото на Тот. За да стане това, аз трябва да го изключа в миналото, а вие да направите нещо много опасно в бъдещето.

— Какво?

Погледна зад рамото на Джейк, където стояха Марика и Ба’чук.

— За това ще бъдат необходими усилията и на трима ви. — Тя посочи камъните на времето в краката си. — След като огледалото помръкне тук, вие ще трябва да извадите всички камъни на времето и да ги поставите в грешните ъгли. — За да подчертае думите си, тя завъртя ръце по посока на часовниковата стрелка и погледна Джейк. — Ще бъде трудно.

Джейк си спомни необикновената сила, възпротивила се на подобен опит, но кимна:

— Ще се справим!

На устните на майка му се появи горда усмивка.

— Но какво ще се случи след това?

Усмивката й изчезна.

— Алхимията тук е много силна, тя засяга времето и пространството. Подобно действие би повредило времевата компонента. Но ответната реакция…, ако изчисленията на Улоф по отношение на разширяването на времето и пространствените полета са верни, тогава…

— Магистър Пенелопе! Веднага! — Думите на войника бяха подчертани от поредния рев на птерозавъра, достатъчно дълъг, за да писнат ушите им.

Майката на Джейк не му обърна внимание, а се наведе напред и притисна длани към неговите.