Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Тримата влязоха едновременно в потъналата в мрак пирамида. Джейк вървеше най-отпред с изумрудения кристал в ръка. Сиянието му озаряваше пътя им. Ба’чук вървеше след Марика, понесъл жезъла с рубинения кристал. Той също блещукаше със свое собствено сияние.

Тунелът, по който вървяха, се спусна под лек наклон надолу към сърцето на пирамидата. Стъпките им отекваха в мрака с кух и празен екот, отразен от стените. Не след дълго стигнаха до сводеста зала, наподобяваща пещера с размерите на бална зала и с таван, който се издигаше високо над главите им. Далечната стена отразяваше лунната светлина и подсказваше, че изходът не е далеч.

Светлината ги накара да прекосят помещението.

— Внимавайте — предупреди ги Джейк, но не забави крачка.

Когато приближиха, той забеляза, че сводът — достатъчно висок, та през него да премине слон — не води към друг тунел. Служеше като рамка за огромен метален лист, изработен от същата сплав, каквато бяха открили в пирамидата на фараона в Ка-тор. Върху него обаче нямаше нито йероглифи, нито изображение на уислинг. Беше абсолютно празен, макар отражението му да бе необичайно и да създаваше илюзията, че металът е течен или трепти във въздуха.

Колкото и необикновено да беше това, то не успя да задържи вниманието на Джейк. Момчето вдигна поглед над сводестата ниша, където на височина три метра, полувкопана в камъка, грееше кристална сфера със съвършена форма.

— Кристално сърце — каза Марика.

Джейк бе виждал подобно нещо и преди — в храма на Кукулкан. Там то бе поставено в аналогична зала и се въртеше бавно във въздуха. Светлината, която излъчваше, бе устойчива, но Джейк бе доловил пулсациите, съпровождащи всяко завъртане. Всъщност кристалното сърце на Кукулкан се състоеше от три сфери, разположени една в друга, които се въртяха в различни посоки: едната се въртеше от ляво надясно, втората — от дясно наляво, а третата — от горе надолу. Повърхностите на трите сфери бяха покрити с букви от езика на Атлантида и при въртенето си те образуваха най-различни комбинации, досущ като кристален компютър.

Когато Джейк прекоси залата, откри същите букви и тук, но сърцето на кристала бе студено, мрачно и безжизнено.

Мъртво като града.

Блясъкът, привлякъл вниманието им, идваше не отгоре, а от пода. Там, в подножието на високия свод, бе начертан огромен триъгълник. Върховете му бяха отбелязани със загадъчни стрелки: едната сочеше наляво, втората — надясно, а третата се завърташе около себе си.