Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Не пирамидата обаче, а нещо друго прикова вниманието на Джейк. Той впери поглед в битката, разгоряла се в подножието на храма. Участниците в нея бяха замръзнали на място, вкаменени, досущ като диорама в естествена големина. Воините — египтяни и представители на други племена — охраняваха стълбите в подножието на пирамидата, които отвеждаха към нейния вход. Това очевидно бе последната отчаяна отбрана на защитниците на града. Много други войници лежаха на площада със смазани или разкъсани тела.
На броени метри от пирамидата, изправено на задните си крака, стоеше огромно създание — също превърнато в камък — чиито криле покриваха половин футболно игрище. Издълженият му врат завършваше с глава, наподобяваща наковалня, и дълга крокодилска муцуна. Масивните му челюсти бяха застинали в безмълвен вик към небесата, сякаш призоваваше бурята да му се притече на помощ в битката.
— Какво е това? — попита Марика.
Джейк знаеше отговора, но все още не бе възвърнал дар словото си. Бе виждал това същество и преди — и като вкаменелост, и като създание от плът и кръв, което прелита над Свещените гори в Калипсос. Това беше птерозавър, най-страховитият сред всички крилати динозаври. Когато го бе видял за последен път, летящото чудовище бе покрито с броня от сенки и носеше на гърба си Калверум Рекс. Струваше му се невъзможно да го намери тук, загинало преди много векове, но Джейк знаеше, че това е същият звяр.
Обърна се към Марика и изрече думите, които му се струваха абсурдни:
— Това е гракилът, с който лети Калверум Рекс.
Объркването, изписано на лицето на момичето, отстъпи място на изумление.
Джейк обаче знаеше, че това е самата истина. В Калипсос се бе взирал в очите на крилатия звяр. Макар сега да се бяха превърнали в чифт черни диаманти, те си оставаха същите. Вкаменени или не, пак приличаха на отвор на бездънен кладенец, изпълнен с реки от кръв и викове на болка. Джейк никога нямаше да забрави онова усещане.
Сведе поглед към озъбената паст на крилатия динозавър, застинал в мълчалив вик.
Нито един друг птерозавър — освен чудовището, което Калверум Рекс яздеше — нямаше зъби.
— Как е възможно това? — зачуди се Марика. — Как е възможно Калверум да е бил тук преди векове?
Ба’чук отговори на въпроса й, без да откъсва очи от Джейк:
— Времето е река. Някои могат да плават нагоре или надолу по течението й.
Да, Джейк бе пътувал във времето. Защо това крилато чудовище да не бе сторило същото?
Прекосиха площада, прескачайки телата, сякаш те бяха най-обикновени статуи, паднали от пиедесталите си.
— Някой трябва да е използвал тук рубинения кристал — предположи Джейк. — Така е превърнал всички в камък, включително това чудовище.
Докато крачеха към пирамидата, той не откъсваше поглед от птерозавъра, сякаш очакваше чудовището да оживее всеки момент. Дори крилатата змия стегна опашката си около врата на Джейк и изсъска предупредително към зловещото създание. Уислингът също изглеждаше разтревожен.
Когато минаха под едно от крилата на птерозавъра, Марика се обърна, върна се назад и вдигна поглед към него. Изглеждаше разтревожена.
— Какво има? — попита я Джейк.
— Трите мозайки в Ка-Тор, онези които пресъздаваха гибелта на Анкх Тави…
— Какво в тях?
— Спомняш ли си средната, на която един крилат звяр разрушаваше града…
Джейк разбра. Спря и погледна каменната фигура. Централната мозайка в триптиха изобразяваше огромно крилато създание, направено от миниатюрни керамични и стъклени плочки. Осъзна, че пред него стои същото чудовище, замръзнало на място, отправило несекващ писък към небето. Спомни си и другото изображение, на което птерозавърът сякаш призоваваше бурята.
Разбра какво означава това.
Дали египтяните, избягали от този град, бяха направили същата асоциация, че този звяр е предизвикал Великия вятър? Дали бяха дали на това чудовище име, заимствано от собствените им легенди?
Марика вече бе проумяла истината.
— Този звяр… това е Виещият сфинкс от Анкх Тави.
30.
Камъните на времето
Джейк стоеше на най-горното стъпало на пирамидата. Пред него, озарена от лунната светлина, се простираше панорама на града… и неговата гибел. Виждаха се рухнали кули, смазали редици от къщи. Цели квартали, опустошени от пожари. Покриви, паднали под огромни канари. Въпреки това, ако затвореше за миг очи, можеше да си представи как е изглеждал някога Анкх Тави: процъфтяващ град с проблясващи на слънцето върхове на кули, къщи с покриви от сини керемиди, искрящи фонтани и тучни градини.