Джейк Ренсъм и виещият сфинкс
- Автор: Роллинс Джеймс
- Серия: Джейк Ренсъм #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978–954–655–313–3
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Джейк Ренсъм и виещият сфинкс». Краткое содержание книги:
Вместо това Джейк излезе от триъгълника и вдигна заплашително камъка. Голямата кристална сфера над главата му проскърца заплашително.
— Не мърдайте! — извика той.
Жреците на Ка не му обърнаха никакво внимание и продължиха напред с оголени мечове.
— Спрете! — нареди им създанието, обсебило Кре.
Колоната от черни раса спря, сякаш някой бе дръпнал синджира й като на куче. Кре ги разбута и застана отпред.
Джейк махна с ръка към приятелите си.
— Разменете камъните — прошепна им той, здраво стиснал зеления кристал. — Побързайте!
Марика и Ба’чук се втурнаха напред. Всеки грабна по един камък. Когато ги извадиха от местата им, механизмът на голямата кристална сфера спря да се върти и тя помръкна. Това направи сенките в залата още по-мрачни, а черните пламъци на челото на Кре припламнаха по-ярко.
— Каква глупост… — рече Калверум Рекс с гласа на Кре.
Марика и Ба’чук размениха местата си зад гърба на Джейк, завъртайки се по посока на часовниковата стрелка. Понечиха да сложат кристалите в бронзовите купички, но невидимата сила се възпротиви на опитите им. Марика изохка, едва успяваше да удържи своя камък. Ба’чук пуфтеше от раздразнение.
Кристалното сърце над арката реагира, сякаш някой бе включил дефибрилатор към него. То подскочи и изригна мълнии. Трите му слоя се завъртяха лудешки и започнаха да се трият един в друг. Звукът наподобяваше драскане с нокти по училищна дъска.
Кралят на черепите не обърна никакво внимание на случващото се, разпери широко ръцете на Кре и тръгна към тях. Нито за миг не откъсна погледа си от Джейк.
— Толкова лесно ли се отказваш от тези, които обичаш и ги обричаш на смърт?
Джейк погледна Марика.
— Нямам предвид тези тук… — Ръката на Кре посочи огледалото под свода. — А онези, които си загубил отдавна…
Джейк разбра. Калверум Рекс говореше за родителите му.
Кре протегна ръка към него.
— Дай ми този камък… и аз ще ти дам клетва.
— Каква клетва?
— Джейк, не го слушай — предупреди го Марика с напрегнат глас.
Той вдигна длан, също както майка му бе сторила това преди броени минути, и пристъпи към Калверум Рекс, за да чуе предложението му.
— Овладееш ли алхимията на огледалото, всички пътища на този свят ще бъдат отворени пред теб. Дай ми камъка и аз ще ти позволя да тръгнеш по онзи път, който ще ти позволи да събереш семейството си, да го върнеш у дома… да избягаш завинаги от ужаса на тази земя.
— Ти… ти можеш да направиш това? — попита Джейк и пристъпи още една крачка напред.
— Мога… мога да направя и много повече.
Джейк се поколеба, яростта, която бе събрал, се изпари.
Всичко това може да приключи.
— Ако обаче ми откажеш, ще познаеш такова страдание, каквото никой не е изпитвал… Ще започна с онзи римлянин, когото държа в ладията…
Джейк си представи приятеля си като пленник на Калверум Рекс.
— Пиндор е на борда на твоя кораб?
— И той, и много други.
Опитът за бягство очевидно се бе провалил. Пиндор и останалите отново бяха пленници. Джейк вдигна сапфирения кристал. Ако предадеше камъните на Калверум Рекс, щеше да получи това, което искаше, а приятелите му щяха да живеят. Изборът изглеждаше толкова лесен. Джейк се замисли за майка си, за баща си, за Кейди.
Изтри сълзите, които се стичаха по лицето му.
Калверум Рекс пристъпи напред. Застана на няколко крачки от него и протегна ръка.
— Времето за сълзи може да свърши…
Джейк сведе поглед към влажната си длан.
— Понякога сълзите се отразяват добре. Помагат ти да откриеш истинските си чувства. — Сетне погледна третото око, което пламтеше на челото на Кре.
— Освен това са много солени.
Той завъртя кристала в мократа си от сълзи длан, коленичи и удари камъка в пода.
— Не!
Джейк искаше Калверум Рекс да се приближи колкото се може повече. При положение, че Кре бе обладан от толкова мощна алхимия, момчето искаше да порази демона с цялата мощ на камъка.
Солта в сълзите му възпламени кристала, енергията му изригна и се понесе по каменния под. Преминавайки по плочите, тя заличи драскотините и белезите на времето и повърхността им стана блестяща и лъскава. Стрелката до бронзовата купичка на синия сапфир сочеше наляво или назад във времето.