Тайния дневник на Източната перла

Сънищата под въздействието на опиума не могат да се сравнят с нищо друго. Цветовете са по-живи и ярки от обичайните, храната е достойна за боговете, а питието има вкус на амброзия. Ти си едно с всяка жива твар, била тя и най-големият хищник, а онези, които си обичал, ти отвръщат с най-нежна, безусловна любов. Толкова изкусителни са даровете на опиума, че ако не бях по-силна от горката Уан, щях да се пристрастя като нея още преди години.

Няколко месеца след завръщането ми в Шанхай, Танака беше поканен на среща с полковник Дойхара в Тяндзин. Той беше доста притеснен — мислеше, че ще го смъмрят за превишения бюджет, но два дни по-късно се завърна в повишено настроение. Бяха го натоварили със секретна мисия, чието успешно изпълнение щеше да бъде голям плюс за Япония. Според инструкциите на полковника аз трябваше да съдействам на Танака и да играя ключова роля в изпълнението на мисията.

Двамата с Танака живеехме нашироко и си бяхме позволили да похарчим доста големи суми, за които очаквахме да ни потърсят сметка рано или късно. Често се шегувахме, че в списъка с разходите трябваше да бъдат включени и момичетата на повикване, опиумът и други „дребни“ удоволствия. Затова сега една сериозна мисия беше добре дошла — тя щеше рязко да увеличи доходите ни и да ни позволи да поддържаме високия си стандарт.

Япония беше решила да даде урок на Китай и в същото време да предупреди света, че трябва да се съобразява с нея. За тази цел тя щеше да завземе шанхайския квартал Джабей и да го обяви за своя територия. Междувременно всички наши разходи щяха да бъдат поети от хазната на армията. Казаха ни, че недалеч от брега ще чакат японски военни кораби, готови да окажат съдействие. Под претекст, че браним японската общност, застрашена от упадъчните китайци, щяхме с един замах да сложим край на международните нападки.

Атаката щеше да има и допълнително преимущество — тя щеше да отклони вниманието от Манджурия, където Япония отдавна се опитваше да установи контрол с помощта на своята марионетка император Пу И. Честно казано, ако знаех колко уязвими са позициите ни в североизточните райони, едва ли бих се справила така успешно със задачата да убедя Пу И да замине за там. Въпреки че Манджурия официално се намираше под протекцията на самурайските мечове, Китай отчаяно се бореше да си я възвърне и китайците непрекъснато провокираха размирици и сблъсъци. Сега Япония възнамеряваше да им покаже веднъж завинаги на чия страна е силата.

Беше ми много мъчно за Уан Дзюн — знаех, че тази ситуация я ужасява, все едно живееше край тлеещ вулкан. Манджурците винаги са били убедени в превъзходството си над останалите китайци, но нямаха числено надмощие и знаеха какво ги чака, ако омразата на сънародниците им се отприщи.

Моята роля се състоеше в това, със съдействието на Майката да организирам гангстерите, с които Танака ме беше запознал, да започнат да издевателстват над японската общност в Шанхай. Те трябваше да нападат домовете и магазините им, да грабят и да трошат, за да дадат повод на Япония за ответен удар. Запознах Майката и момчетата с плана и те с готовност се включиха в „акцията“. Извършиха цяла поредица вандалски набези, пребиха няколко японци и изплашиха до смърт семействата и съседите им. Съжалявам, че се наложи да им причиним това, но както казваше Хари, „не можеш да направиш омлет, без да строшиш яйцата“. Понякога се налага да платиш висока цена за принадлежността си към една или друга общност.