Тайния дневник на Източната перла
- Автор: Линдли Морийн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-705-3
- Переводчик: Йолина Миланова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайния дневник на Източната перла». Краткое содержание книги:
Романът проследява трескавата житейска съдба на реално съществувалата Йошико Кавашима — пленителна и противоречива личност, свикнала да живее на ръба, да блести в обществото денем и да се бори с демоните си нощем, способна да манипулира човешки съдби в опит да открие собствената си същност.
Бях щастлива, че участвам в сбъдването на японските амбиции и усещах прилив на адреналин, който караше кръвта ми да кипи. Само в разстояние на няколко дни Шанхай заприлича на разбунен кошер. Не мога да опиша каква радостна възбуда ме обзе, когато японските морски пехотинци се събраха в района на гарата в Джабей, за да започнат удара срещу китайците. Знаех какво ще последва и се гордеех, че страната ми ще демонстрира своята мощ. Толкова бях предана на самурайските идеали, че не си представях един ден плановете на Япония да бъдат осуетени или аз да съжалявам за участието си в нейния победен марш. Чувствах се жива, преливаща от ентусиазъм. Танковете ни напредваха по „Съчуан Роуд“ и въздухът се изпълни с жълтеникава мъгла от газовете им, а сърцето ми туптеше в едно с вибрациите им. Превъзбудени, опиянени от предчувствието за победа, през тези дни двамата с Танака правехме любов навсякъде, където сварим — в офиса му, на задната седалка на автомобила му, в тоалетната на някой ресторант, а веднъж дори — прави зад един от танковете.
Войските ни срещнаха за кратко отпор от китайска страна — Танака дори се учуди на необичайно адекватните и организирани действия на китайската армия. Но ние бяхме като мощна вълна и всички усилия на противника бяха обречени. Танака беше в стихията си — той обичаше да е в центъра на събитията, колкото по-бурни, толкова по-добре. Двамата седяхме в офиса му, превърнат в щабквартира, отпивахме глътки саке и зорко следяхме докладите за развитието на бойните действия. От време на време посрещахме видни гости от Япония и от западните страни и ги водехме в панорамния ресторант на Парк хотела — от там в безопасност можехме да наблюдаваме военните действия. Списъкът на чакащите беше дълъг, но Танака се ползваше с предимствата на кралска особа и за него и гостите му винаги имаше запазена маса. Храната в ресторанта не беше нищо особено, затова пък видимостта беше добра. Хранехме се на фона на оглушителния шум от самолетите и снарядите, но това ни действаше стимулиращо, зареждаше ни.
На Япония й трябваха няколко седмици, за да сломи напълно съпротивата на китайците и да напомни на света, че в жилите ни тече кръвта на безстрашни воини, които не биха допуснали нищо да застане на пътя им.
Измъкнахме се от опожарения Шанхай на борда на японски самолети. Развалините отдолу свидетелстваха за мащабите на нашия победен щурм. Признавам, че в онези мигове ликувах с цялото си сърце, за което сега съжалявам. Много от жителите на Шанхай бяха намерили смъртта си по време на кървавите сблъсъци, но тогава това ми се струваше маловажно и дори в реда на нещата. А Шанхай и бездруго беше пренаселен. Повечето от жителите на Китайския квартал системно гладуваха и така или иначе бяха на ръба на оцеляването. И да не беше атаката на японците, те бяха обречени да измрат като мухи. Джабей беше сравнен със земята и онези от жителите му, които оцеляха, потърсиха закрила в лагерите за временно настаняване, финансирани от французите или от международната общност.
Минаха седмици, преди животът в Шанхай да се върне към обичайния си ритъм. Случилото се постави китайците на мястото им, показа на Пу И на какво са способни неговите японски съюзници и разбуни духовете като цяло. Но Шанхай като истинска добра уличница, каквато си беше, бързо успя да се нагоди към новите изисквания и скоро отново процъфтяваше, също както и преди. Не след дълго Япония се принуди да изтегли войските си под натиска на световната общественост, но не и преди нашите съюзници да са укрепили собствените си позиции в града, което те побързаха да направят, улеснени от атаката ни. Техният опортюнизъм беше нагледен урок за това как трябва да се използва всяка възможност и да се лавира според обстоятелствата.
Когато стрелбата беше преустановена и районът — завзет от японските войски, аз се разходих из онова, което беше останало от Китайския квартал, в компанията на няколко от нашите офицери. Не биваше да го правя, защото гледката на опустошенията ме разтърси до такава степен, че до ден-днешен, като си спомня за това, ме побиват тръпки. И ме обзема срам.