Опасна дарба или поредният Фауст

— Не. А какво има довечера?

— Как какво? Томас, забрави ли? Абсолютно перфектният Томас. Томас — любовта на живота ми.

— Днес неделя ли е?

— Да! И той ще дойде! Да те преоблечем! — Бел сграбчи ръката на сестра си и се опита да я дръпне към стаята й, но Бисе не се даде.

— А какво им има на тези дрехи?

— Да не си полудяла? — попита загрижено Бел.

— Може би. Не знам.

Бисе отвори кутията с нудъли. Преди да ги залее с вода, тя се обърна към Бел и я попита:

— Онзи белег още ли стои? Рожденото петно?

Бел се пресегна и потърка мястото над сърцето си. В момента там нямаше нищо друго, освен перфектната й кожа. И въпреки това въпросът я развълнува.

— Да, защо?

— Знаеше ли, че и Кристиан има такъв белег?

— Какво? — Бел знаеше, но това беше последното нещо, което искаше да дискутира в момента.

— Неговият изчезна — подхвърли небрежно Бисе.

Бел спря да обикаля. Опита се да скрие изненадата си, преди Бисе да се обърне от микровълновата печка. Нямаше идея какво може да означава това.

— Хм, не знаех — отвърна тя също толкова равнодушно, колкото Бисе.

— Не намираш ли за странно, че й двамата имахте еднакво рождено петно?

— Бисе… моля те…, толкова съм притеснена за довечера.

— Бел! Спри да сменяш темата! Винаги съм знаела, че притежаваме дарба и че трябва да платим за нея. Но напоследък ти ме безпокоиш. Направих проучване за всички кожни проблеми. Няма такова нещо като белег, който се появява единствено върху мокра кожа. Обаче всеки път, когато повдигна въпроса, всички се опитват да сменят темата.

Бел понечи да каже нещо.

— Това място ме плаши, Бел. Не искам да съм част от всичко това. Можеш да запазиш тайните си, но не можем да останем сестри, ако криеш нещо от мен.

Бел се отпусна в един стол и за миг Бисе видя под фасадата болката, която сестра й изпитваше.

— Нищо не крия. Знам толкова, колкото знаеш и ти. А сега съм и притеснена. Можеш ли да го разбереш?

Бисе изпита вина, задето бе притиснала сестра си. Тя приседна до нея.

— Не се притеснявай. Сигурна съм, че той е безумно влюбен в теб — тя погали златистата коса на сестра си.

— Но все още не е опитал да ме целуне — проплака Бел.

— Е, и? Познавате се едва от… откога? Няколко месеца или седмици? Нещо подобно…

— Бисе! Не става въпрос за изстрелване на ракети! Колко време е нужно?

— Може да е срамежлив…

— Но целуна Люси!

— Аха, значи това е — рече Бисе. — Просто искаш да задминеш постиженията на Люси, да спечелиш някакво въображаемо предимство и да се установиш като най-важния играч.

— Какви ги говориш? — извика Бел, а устните й се свиха в притеснена усмивка.