Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Куин се опита да се измъкне от водния щит, но той бе създаден не само да защитава от външни влияния, но и от вътрешни. Нямаше да я пусне да излезе. Аларик много добре я познаваше и го беше предвидил.
- Малка е майка ти, ти...!
- Куин - Аларик каза тихо. - Целта му е да възпламени гнева ти. Може би трябва да ми позволиш да ти помогна?
- Добре, обаче взе да ти става навик - отвърна му - Това също ще го обсъдим по-късно. Давай тогава.
Вампирът отметна глава назад и се засмя.
- Май не можете да държите хората си под контрол, а? Вие, атлантите, трябва да сте отчаяни. - Той посочи към Джак. - Виждам, че също така работите и с шейпшифтърите. Смърди на джунгла, което значи, че не е вълк, но все още не съм му дал възможността да ни покаже косматата си страна.
Аларик призова енергийна сфера и съвсем небрежно започна да я подхвърля в ръката си, усмихвайки се, докато лидерът на вампирите се дръпна по-далеч от него.
- Ти трябва да си един от многото слуги на Анубиса. Вече започвам да се чудя дали няма някъде склад, където да ви държи.
- Глупави вампири - изкикоти се Куин.
- Аз съм Вонос и съм Приматорът - отвърна вампирът и кучешките му зъби се удължиха, докато изглежда губеше преднамереното си спокойствие.
- О, да. Още един слуга, който да замести Барабас, след като ние сложихме вето над политическа му кариера - отвърна Аларик като този път започна да върти сферите около пръстите си.
Вонос внезапно се изправи и извади един пакет обвит в кожа, който явно през цялото време е стоял в ковчега зад него. Държеше го в една ръка, а с другата дръпна връвта, с която бе вързано и кожената опаковка много леко се разтвори.
- Намирам този разговор за безкрайно отегчителен - каза Вонос.
Малко преди Аларик да реагира, Вонос насочи отвора на пакета към вампирите около него, които образуваха полукръг.
- Ако не ни се подчините, ще умрете. Винаги съм се възхищавал на тази човешка реплика.
Ослепителната жълта светлина, която се стрелна от пакета, бе със силата на слънчевите лъчи, затова Аларик разшири водния шит, който бе поставил около Куин, за да включи в обхвата му Джак, Денал и самия себе си. Със силата на светлината, лъчите, които излизаха от пакета се блъснаха във всички вампири с изключение на Вонос. Всички те експлодираха в цвърчаща киселина и опръскаха стените на гробницата. За щастие, щитът който защитаваше Куин и атланите бе достатъчно силен и не позволи нищо да им навреди.
Вонос подсвирна и отново зави предмета, оглеждайки внимателно района.
- Поне за едно слуховете не са преувеличени. Този скъпоценен камък никога не трябва да попада в неподходящите ръце. Бих казал, че в днешно време е много трудно да намериш помощ, но мразя клишетата. Приятно ми беше да се запознаем, атланти. С нетърпение очаквам следващата ни среща. И благодаря за малката играчка. Тази група я е пазила в тайна от нашата богиня стотици години, което е доста дразнещо, но какво друго да сторят?
Усмихна се към Аларик, разбира се, без да пропусне да покаже кучешките си зъби и подхвърли кесията пред себе си, за да го подразни.
- Мисля, че твоя вид го нарича Проклятието на вампирите. Подходящо е, нали?
След това вампирът, вдигна ръце във въздуха, все още здраво стискайки пакета, и изчезна.
Чисто електричество премина през Аларик. Ако това наистина беше легендарният жълт диамант, познат като Проклятието на вампирите, тогава той е един от липсващите скъпоценни камъни от Тризъбеца. Трябваше веднага да уведоми Конлан.
Зад Аларик, Куин се препъна и когато падна по гръб, всички мисли за стратегия, скъпоценни камъни и магия го напуснаха. След секунда той я държеше в прегръдките си, люлееше я, като внимаваше да не нарани счупената й ръка. Призова силите си и синьозелената лечебна енергия премина през тялото й, заздрави костите й и излекува всяка една рана и синина, независимо колко бе незначителна.
Отвори очи и той прекъсна лечението.
- Изглежда имаш още един навик. Чупя се и ти ме поправяш Съсипваш репутацията ми на корав лидер на бунтовниците - прошепна жената.
- Вече е съсипана - повтори той, а гласът му загрубя при спомена за отминал техен разговор. - Моята работа е да те пазя, така че да върви по дяволите репутацията ти.
Тъмните й очи изглеждаха огромни върху бледото й лице, и за секунда в тях проблесна изгарящата топлина на силна емоция. След това спусна клепачи и обърна глава настрани.
- Благодаря ти. Вече съм излекувана, така че можеш да ме пуснеш.
По-лесно би минал през огън, отколкото да я пусне. Всеки откраднат миг, всяко откраднато докосване, са тези, които винаги щеше да пази и да си спомня, през самотните нощи, дълго след като човешкият й живот е приключил.