Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
Пристигнаха у родителите му в двайсет часа и трийсет минути. Господин Дюпен бе облечен с морскосин блейзър и копринено шалче на врата. Госпожа Дюпен носеше розово костюмче, гердан от три реда перли, нормално, пошушна Александър на Ани, тя се облича в същите цветове като кралицата. Ани се беше пременила с черна рокля с широки ръкави от воал, сякаш й бяха поникнали криле. Стоеше изправена и кимаше постоянно, от страх да не сбърка нещо и да й направят забележка.
Седнаха на масата, насладиха се на пълнена истинска шотландска сьомга, последвана от печена пуйка, Christmas pudding и на Александър му наляха „един пръст шампанско“.
Дядото говореше насечено, въсеше щръкнали вежди, вирнал високо квадратната си волева брадичка. Бабата се усмихваше, свеждайки нежния си дълъг врат, примигваше с клепачи, одобрявайки безрезервно всичко и на първо място своя Господар и Повелител.
Дойде време за подаръците.
Срязаха връзките, разопаковаха пакетите, изпомачкаха шарените хартии, сипеха се възклицания, благодарности, размениха по някоя и друга баналност, новини от общи познати, отделиха повечко време на кризата. Господин Дюпен помоли сина си за съвет. Госпожа Дюпен и Ани разтребиха масата.
Александър гледаше през прозореца снега, който се сипеше нагъсто, извайвайки върху града нов, непознат град. Ами ако Бека е заседнала в калта с количката си и не е успяла да стигне до бараката? Ако умре от студ, докато той си похапва с удоволствие печена пуйка и пие шампанско в топлия уютен апартамент?
Точно в единайсет и десет излязоха на площадката пред апартамента и се разцелуваха за довиждане.
На улицата всичко беше покрито със сняг и движението толкова забавено, че колите сякаш не помръдваха.
— Татко, мога ли да ти кажа нещо? — попита Алесандър, след като се настани на задната седалка.
— Разбира се.
— Ами ето…
И той разказа за Бека, как я бе срещнал, как живееше, колко била хубава, спретната, честна, уточни, че не се боцкала. Добави, че тази вечер била сама в една барака за дърва и как мислел само за това, и че дори печената пуйка, която толкова обичал, тази вечер му присядала.
— Всичко ми е на бучка ето тук — обясни той с ръка на стомаха.
— И какво искаш да направим? — попита Филип сина си, поглеждайки в огледалото за обратно виждане.
— Искам да отидем да я вземем и да я заведем вкъщи.
— У нас?
— Ми да… тя е съвсем сама, днес е Коледа и на мен ми е много мъчно. Не е честно…
Филип пусна мигач и се изнесе от редицата коли. Шосето беше толкова хлъзгаво, че едва не изпусна волана, но със силен натиск успя да стабилизира мощния автомобил. Сбърчи вежди, разтревожен. Александър взе изражението му за отказ и настоя:
— Апартаментът е голям. Бихме могли да й направим едно местенце в стаята, където държим бельото, нали, Ани?
— Сигурен ли си, че го искаш? — попита настоятелно Филип.
— Да.
— Ако я доведеш вкъщи, ти поемаш отговорността за нея. Няма да можеш да я оставиш отново да отиде на улицата.
Седнала до Филип, Ани мълчеше. Гледаше право пред себе си падащите снежинки и бършеше с опакото на ръката си предното стъкло, сякаш можеше да разчисти дебелия снежен слой.
— Няма да вдига шум, няма да тежи на Ани, обещавам ти. Просто няма да мога да мигна, като знам, че е навън в такова време. Имай ми доверие, татко, познавам я добре… няма да съжаляваш… още повече — продължи той, извисявайки тон като някой проповедник — че не е човечно да оставим някого навън на този студ!
Филип се усмихна, развеселен от възмущението на сина си.
— Добре, да вървим тогава!
— О, благодаря, татко! Благодаря! Ще видиш, тя е прекрасна жена, никога не се оплаква и…
— Затова ли се връщаш все по-късно вечер? — погледна го Филип с дяволито изражение.
— Да, значи, си забелязал?
— Мислех, че си имаш приятелка.
Александър не отговори. Анабел беше нещо лично. Съгласен бе да говори за нея с Бека, но дотук.
— Знаеш ли къде е къщата на интенданта? Хайд Парк е много голям.
— Показа ми я един ден. Не е далече от Роял Албърт Хол, където ходиш на концерти.
Филип пребледня и веселото пламъче в очите му угасна. Изведнъж се почувства ужасно тъжен, ужасно самотен, гърлото му се сви и устата му пресъхна. Сонатите на Скарлати, целувката на Жозефин, прегръдката им в ъгъла на коридора, който миришеше на паркетин, топлите й устни, крайчецът на рамото й, всичко изплува отново, обля го топла и прекрасна болка. Тази вечер не посмя да й се обади. Не желаеше да смути коледната й вечер в Париж. И най-важното, не знаеше какво да каже, с какъв тон да заговори. Не намираше думи.