Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Уолт я слушаше изумен.
— С какво помага това на разследването ви? — попита тя риторично. — Дава ви представа за емоционалното състояние на Гейл. Да речем, че се е срещнал с Керълайн Вета. Да речем, че като си е тръгнал, тя е била жива. Да речем, че после научава за смъртта й, жестоката й смърт, и е достатъчно запознат със системата, за да знае, че ще е първият заподозрян. Това го поставя в трудно, дори отчаяно положение. Той предполага, че някой като сержанта е по петите му. Още не е приключил с деветата стъпка. Това може да звучи абсурдно, но хората, възстановяващи се от зависимост, са силно целеустремени, шерифе. Влизат в програмата и за някои от тях вече не съществува нищо друго. Само за това живеят. Той е дошъл в Сън Вали, за да свърши нещо. Може би влиза без позволение в имението на онзи агент. Може би обмисля да установи контакт, но също така се страхува, че вестта го е изпреварила. Емоционалното му състояние е лабилно. Той се намира в процес на възстановяване, преоткриване на себе си. Някой стреля по него. Кой знае как би реагирал на това? Моето професионално предположение е, че ще си тръгне. Може да се върне някой друг ден, далеч в бъдещето, за да извърши стъпката, но няма да насилва нещата. Контактът ще започне и ще завърши там. Ако след това агентът се е свързал с него, дали той би се съгласил да се срещнат? Мисля, че да. И не забравяйте: той е изпълнен с желание да прощава и да му простят. Въпреки че са стреляли по него, съмнявам се, че би се отнесъл с подозрение към срещата.
— Би отишъл право там.
— Възможно е. Но не забравяйте, че той е бил обладан от нехарактерна за него наивност. През първата година от възстановяването човек е като в розов облак… Би могъл да налети на всичко беззащитен… И изглежда, че е станало именно така. Някой се е промъкнал до него и го е ликвидирал. Гейл е бил много едър мъж. И двамата знаем, че ударът би трябвало да е решаващ и нанесен без предупреждение. Гейл се е намирал с гръб към убиеца и не е очаквал нападението. Мисля, че и двете неща са важни за вас.
Уолт се усети, че си нахвърля бележки.
— Да — каза той. — Благодаря.
— Открихте ли мястото на извършване на престъплението?
— Не. — Отказаха ми заповед за обиск, помисли си той.
— Убиецът се е прокраднал тайно — продължи тя. — Не мога да си представя, че мястото е било добре осветено. Бих казала, че трябва да има препятствия, зад които нападателят да се крие, за да успее да се промъкне достатъчно близо, без да го видят или чуят. Сержантът спомена, че сте открили наетата кола в гората. Само че да се прокраднеш така в гората, е много трудно, ако не и невъзможно.
— А може би убиецът се е криел, а Гейл се е натъкнал на него.
— Има много неща, които трябва да се вземат предвид.
— Не е задължително да го е познавал, нали? След като е бил ударен отзад.
— Аз бих разгледала два варианта: първия, че е било случайно нападение — предполагам, че е възможно, но такъв удар… един удар, който убива, намеква за умисъл; втория, да се е случило на някое отдалечено място, където той не е видял или чул убиеца. И може в случая да разсъждавам като градско момиче, но ми се струва, че той е бил заведен там, бил е поканен… Поне за мен, това говори за предварително обмисляне.
— Бил е някой, когото познава.
— Аз невинаги съм права. Ако бях, щях да изкарвам много повече пари.
Той се усмихна срещу екрана. Собственият му образ се виждаше в едно малко прозорче в горния ляв ъгъл.
— Това ще ми бъде от помощ.
— Надявам се. Не искам да ви обърквам разследването.
— Не го обърквате, дори напротив.
— Ние със сержанта… сме на ваше разположение, ако имате нужда от нас. По всяко време.
— Щом Болд ви е включил в това, сигурно подозира, че случаят е свързан с Вета.
— Не мога да говоря от името на сержанта.
— Той каза ли ви за разсадника? За нашата свидетелка?