Kолеж за магьосници

Събличаше си дрехите, вонящи на цигари, подобно на змия, която си сменя кожата. Алис се надигаше в леглото, белият чаршаф се плъзваше надолу и разгонваше налетите й гърди. Притискаше се до него и двамата гледаха зазоряването. Боклукчийски камион колебливо се потътряше по улицата, а пневматичният му бицепс блестеше, докато лакомо поглъщаше храчките на огромния град. Куентин изпитваше надменно съжаление към боклукчиите и всички редови граждани. Чудеше се какво толкова намират в живота си, далеч не като на кино, та да смятат, че си струва да го живеят.

Чу как Елиът натиска заключената брава и си търси ключа. Елиът живееше с Джанет в Сохо, но толкова често се отбиваше у Куентин и Алис, че бе по-лесно да му извадят ключ. Куентин неохотно се изправи и с яростни движения събра опаковките от презервативи, бельото и развалената храна, и ги изхвърли в кофата за смет. Апартаментът, част от бивша фабрика, беше красив — с лакиран дебел дървен под и големи прозорци, извити в горната част, но бе виждал и по-грижовни наематели. Куентин с изненада установи, че макар той да е равнодушен стопанин, истинският мърляч е Алис.

Тя се върна в спалнята да се облече. Още беше по нощница.

— Добро утро. — Елиът прекрачи прага. Носеше балтон и пуловер, който е бил скъп, преди да го нападнат молците.

— Само да си взема палтото — отвърна Куентин.

— Кучешки студ е навън. Алис ще идва ли?

— Не останах с такова впечатление. Алис? — Повиши глас. — Алис?

Отговор не последва. Елиът вече се бе скатал в коридора. Напоследък май бе отписал Алис като човек, който споделя увлечението му по търсене на удоволствия. Куентин предполагаше, че спокойното й прилежание го подсеща за бъдещето, което изобщо не изглеждаше обещаващо. Поне на него Алис така му действаше.

На прага се поколеба. Кому дължеше вярност? Вероятно тя щеше да бъде благодарна да остане да учи на спокойствие.

— Май Алис ще дойде после.

— Чао, мамо! — провикна се Елиът. Вратата се затвори.

Елиът беше различен в Ню Йорк. В "Брейкбилс" винаги се държеше надменно и затворено. Личностното му обаяние, нестандартният външен вид и магически талант го открояваха. Но откакто Куентин се премести в Манхатън балансът на силите се промени. Елиът вече не се извисяваше над дребнавите пререкания. Чувството му за хумор бе станало по-язвително и горчиво. Куентин помъдряваше, а Елиът младееше. И мършавееше. Беше потиснат и ставаше заядлив, когато Куентин се опитваше да го разтуши. Раздразнеше ли се, обичаше да повтаря: "Леле, как още не съм се пропил…", а сетне се поправяше: "Чакай, бе, съм, как да не съм". Отначало беше горе-долу смешно. В "Брейкбилс" Елиът взе да пие на вечеря през делниците и по-рано през почивните дни, в което нямаше лошо, защото всички от горните курсове пиеха, макар че не всички разменяха десерта си за чаши с вино от колегите си въздържатели. В Манхатън, където нямаше преподаватели да ги надзирават и занятия, за които да се готвят, Елиът от ранния следобед започваше с чашката. Обикновено ставаше дума за сравнително невинно питие — кампари или бяло вино, или пък бърбън със сода и потракващи кубчета лед. И все пак… Веднъж Елиът се лекуваше от настинка, която все отказваше да му мине, и Куентин небрежно подхвърли, че не е зле да приеме нещо по-здравословно от водка с тоник.