Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Летя за Норвегия - съобщи му Фелиша. - Случаят е твърде сериозен, за да обсъждаме подробностите по телефона. Трябва да обменим изцяло информацията.
- Може и да сте права. Аз обаче не знам как се организират такива неща. Нима не трябва първо шефът ви да поговори с моя шеф?
- Докато ние с вас седяхме и си говорехме, високите господа си размениха четири електронни писма. Всичко е уговорено, документите са подписани и изпратени по факса. Седя и гледам разпечатаните копия.
- Мен ме ръководи не господин, а госпожа.
- Наясно съм. Харесвам страната ви - засмя се тихо тя и за пръв път през целия разговор заприлича на американка.
- Не бързайте с подобни изявления - откликна Сингсакер.
Оставяйки слушалката, Фелиша Стоун се смееше с нисък гърлен смях, който й прилягаше дори повече, отколкото предишния му приглушен вариант.
Не бе успял да остави слушалката, когато на вратата цъфна Гру Братберг.
- Ще я посрещнеш утре на летището - каза началничката.
- И какво да я правя?
- Ще продължите разследването, както възнамеряваше.
- Май бяхме решили да оставим Ватен още един ден на свобода.
- Така и ще направим. И, честно казано, изглеждаш ужасно. Трябва да поспиш малко. Единственото, за което ще те помоля, е да се отбиеш при Дале на път за вкъщи. Трябва да си изясним дали съпругата му не е била наскоро във Вирджиния.
- Добре - разтърка очи Сингсакер. - Ако има нещо интересно, ще ти се обадя веднага. Усещам, че тази нощ ме чака не просто сън. Дванадесет часа в кома ще ми дойдат добре.
И двамата се разсмяха мрачно.
Току-що бе затворил очи, когато го събуди телефонно позвъняване. Сингсакер седна рязко в леглото и откри, че е забравил да изключи лампата на нощното шкафче. Вестникът „Издирва се” се бе свлякъл на пода, където бе останал да лежи, отворен на статията за следовател някъде от Естланд. Бе стар брой.
Той вдигна телефона си, натисна бутона със зелената слушалка и се изкашля няколко пъти, преди да отговори. Обаждаше му се Гру Братберг. Той погледна часовника си. Бе дванадесет и петнадесет през нощта. За последен път бе говорил с нея само преди час.
- Надявам се, че успях да те хвана, преди да изпаднеш в кома?
- Горе-долу.
- Обаждам ти се, за да ти кажа, че Кнутсен подписа заповед за обиск у Ватен. Ще му отидем на гости утре, по-раничко сутринта, около осем. Можеш да дойдеш направо там.
- Чудесно - съгласи се той, но си помисли раздразнено: „Не можахме ли да се разберем за това преди час?”
- Понеже не се обади, предполагам, че Йенс Дале не ти е казал нищо интересно - продължи Братберг с лошо прикрито любопитство.
Той се наруга наум. Йенс Дале все пак му бе казал нещо интересно. Бе се канил да се обади на Братберг, преди да легне да спи, но бе направил грешка, позволявайки си първо да полегне на леглото и да прегледа вестника. По принцип прелистваше стари броеве в търсене на статия за себе си, защото му се искаше да си припомни, че някога е струвал нещо като детектив. Така и не бе намерил тази статия - изглежда бе в друг брой - но пък бе прочел малко за онзи следовател от Естланд, докато не бе заспал, както бе облечен.
- Тъкмо се канех да ти звънна - излъга Сингсакер. - Йенс Дале не спеше и каза, че през тази пролет жена му е участвала в конференция на библиотечни служители, посветена, разбира се, на старинните ръкописи. Познай къде се е провела тази конференция?
- Да не би съвсем случайно да е била в Ричмънд, щата Вирджиния?
- Точно така. В Мемориалната библиотека „Боутрайт” в университета в Ричмънд, ако искаме да сме съвсем точни.
- Тоест, ще има какво да си поговорим с американската ни приятелка утре следобед.
- Изглежда, че е така. А сега трябва да изчезвам. Имам среща със самия себе си в страната на сънищата.
- Не знаех, че човек може да сънува, когато е в кома -засмя се Братберг.
- Хубаво би било да си права - каза без усмивка той.
Двадесет и четвърта глава
Оказа се, че Уд Сингсакер не е сам в страната на сънищата. Там бе и Сири Холм. Без дрехи, но с кадифен акцент на родена в южните щати. Като че ли му изнасяше дълга лекция за Едгар Алън По. Запомни обаче не онова, което тя казваше, а онова, което правеше с него, докато говореше. За пръв път от много време Уд Сингсакер сънува хубав сън и се събуди почти щастлив. Не се съмняваше, че рано или късно през деня щеше да си плати за това.
Природният феномен циганско лято бе рядкост в Трьонделаг. Тук септември си бе строго есенен месец. Понякога обаче се случваше чудо и денят, който биха нарекли летен дори и живеещите на юг от Диърфийлд, объркваше датата. След продължителните дъждове и плътната облачност този летен ден настъпи тази сутрин. Още нямаше осем, а термометърът зад кухненския прозорец, който почти винаги бе на сянка, вече показваше плюс осемнадесет градуса. Сингсакер намери коричка твърд хляб и малко портокалово сладко и си направи закуска от тях. Влажността на въздуха се покачваше и седнал да се храни, Сингсакер усети как на челото му избива пот. Вече бе успял да си сложи памучна риза с дълъг ръкав, но признал това за грешка и преглъщайки остатъците от закуската си, отиде да се преоблече.