Английското момиче

— Защо? — попита Габриел.

— Защото Генадий Лазарев се оказа от КГБ — отговори Орлов. — Той е бил от КГБ, докато работеше по програмата за ядрено оръжие, и си е бил такъв, когато го поставих на поста да ръководи „Русойл“.

— Никога ли не сте имали някакви подозрения?

Орлов поклати отрицателно глава.

— Той беше много добър… и много „предан на щита и меча“, както главорезите от КГБ обичат да се изразяват. Излишно е да казвам — добави Виктор, — че Лазарев ме предаде. Той предостави на Кремъл купища вътрешна документация, която след това държавните прокурори използваха, за да изфабрикуват дело срещу мен. И когато избягах от страната, Лазарев управляваше „Русойл“, сякаш бе негова собственост.

— Той ви е отстранил?

— Напълно.

— А когато се съгласихте да се откажете от „Русойл“, за да ни измъкнете от Русия?

— Дотогава Лазарев вече го нямаше там. Той управляваше нова държавна петролна компания. Както изглежда, руският президент лично е избрал името на предприятието. Нарече го „Волгатек — нефт и газ“. По онова време из Кремъл се разправяше вицът, че президентът е искал да нарече компанията „КГБ — нефт и газ“, но е решил, че това няма да се котира добре на Запад.

„Волгатек“, обобщи Орлов, нямала за цел да играе някаква роля за нефтодобива в страната, който вече бил стабилизиран. Тъкмо обратното, единствената ѝ цел била да се разширят нефтените и газовите интереси на Русия в международен план, като по този начин се увеличи световната мощ и влияние на Кремъл. Подкрепена финансово от Кремъл, компанията започнала да пазарува бясно из Европа и закупила редица петролни рафинерии в Полша, Литва и Унгария. След това, въпреки възраженията на американците, подписала изгоден договор за извършване на сондажи в Иран. Също така подписала споразумения за развитие с Куба, Венесуела и Сирия.

— Виждате ли някаква особеност тук? — попита Виктор.

— Всички сделки, които „Волгатек“ е сключила, са в държави от бившата съветска империя или в страни, враждебни към Съединените щати.

— Точно така — каза Орлов.

Но „Волгатек“ не се задоволила да спре дотам, поднови разказа си той. Тя разширила дейността си в Западна Европа, като подписала договори за доставка и нефтопреработване с Гърция, Дания и Нидерландия. След това насочила поглед към Северно море, където искала да извършва сондажи в две новооткрити нефтени полета край бреговете на Външните Хебридски острови. Геолозите на компанията прогнозирали, че производството може да достигне до сто хиляди барела на ден, като голяма част от печалбите щели да влизат директно в хазната на Кремъл. Компанията кандидатствала за придобиване на лиценз от Министерството на енергетиката и климатичните промени на Великобритания. И тогава държавният секретар по енергийните въпроси помолил Виктор Орлов да намине в кабинета му, за да си поговорят.