Фаворитката на султана
- Автор: Джонсон Джейн, Джонсън Джейн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Клибри"
- ISBN: 978-619-150-612-5
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Фаворитката на султана». Краткое содержание книги:
Мароко, 1677 г. Зад великолепните стени и възвисяващи се арки на двореца в Мекнес плененият син на местен вожд и изпълняващ непрестижната длъжност на писар Нус-Нус е обвинен в убийство. В опита си да избегне наказание за кървавото престъпление, което не е извършил, Нус-Нус се озовава забъркан в още по-коварен заговор и трябва да балансира между трите най-влиятелни фигури в двореца. Съдбата му се преплита с тази на друга пленничка – англичанката Алис Суон, изправена пред тежък избор: ислям и султански харем или смърт. Двамата се съюзяват в името на оцеляването си и на благополучието на сина на Алис, който е и син на страховития султан Мулай Исмаил. От опасностите и великолепието на Мекнес повествованието се прехвърля към средновековния Лондон с неговите неугледни улици и към декадентския двор на крал Чарлс II. Във Фаворитката на султана оживяват някои от най-интригуващите личности от този исторически период, вплетени в увлекателен разказ за интриги, лоялност и копнежи.
– Този камък ми се струва познат, Абду. Той е един от подарените от представителя на Херат: лапис лазули, обкован със злато, от планината Памир в Афганистан. Но преди да ми предложиш някакво извинение, нека ти кажа, че никак не съм изненадан. – Навежда се още по-близо до великия везир. – Смяташ ли, че знам за теб всичко, което трябва да знам, Абду? – Галеното име създава още по-заплашително усещане. – Наистина ли си мислиш, че изпратих хората си след теб единствено заради обвиненията на първата си съпруга? През всичките тези години бях наясно с неестествените ти наклонности, но реших да ги пренебрегна, стига полезните ти качества да надделяват над скъперничеството и амбициите ти. Мисля, че балансът вече е нарушен, и то не в твоя полза. Напълно известно ми е, че бъркаш в хазната от толкова години. Беше ми забавно да те оставям да го правиш. Но явно по време на отсъствието ми си дал воля на алчността си. Не се опитвай да отричаш. Има някои, така да ги нарека, значителни несъответствия...
Хаджибът започва да мучи, загубил ума и дума.
– Можехме до затворим очите си дори и при тази кражба, ако не бяха суетата и амбициите, на които си се поддал до такава степен в мое отсъствие. Има само един крал на Мароко и неговото име е Абул Насир Мулай Исмаил ас-Самин бен Шариф. – Той промушва хаджиба с обсипания си със скъпоценности кинжал малко по малко при изричането на всяко име. – Единствен аз мога да обявя легитимността на дете и да му подаря печата си. Просперитетът на кралството ми е моя грижа, не твоя, червей такъв. Императрица Зидана вече ми показа доказателство за подправяне на дневника ми, което ти си наредил на племенника си, така че това наказание ти се полага от дълго време.
Взирам се в него; след това в нея. Тя ми бе казала, че няма да съобщи на Исмаил, като се оправда със слабост: лъжи и само лъжи. Среща погледа ми и отправя самодоволна змийска усмивка. Това е дълга игра, в която тя внимателно подбира ходовете си един по един, изчаква подходящия момент, сипва отровата в ушите на съпруга си капка по капка, стяга примката сантиметър по сантиметър, докато се увери, че противникът ѝ не може да я ухапе.
Той нарежда на Бен Хаду и началника на бухарите да вземат затворника и да вържат краката му за задната част на муле и след това да го подкарат по неравната земя на запад.
– Няма да опетня кралството си, като му позволя да гледа в посока на Свещения град, докато умира.
Хаджибът успява да заговори, моли се, но лицето на Исмаил е като изсечено от мрамор, студено и твърдо. Излиза, за да наблюдава екзекуцията, която е наредил, и взима придворните със себе си: урок за всеки, който може да си помисли да престъпи правомощията си. Зидана моли да ни придружи, но ѝ е наредено да остане в харема. Тя тръгва смирено, наясно с победата, но това е първият случай, когато виждам Исмаил да ѝ отказва.
Дебелакът е отведен в западните покрайнини на лагера и е вързан за краката над копитата на най-голямото и най-буйно муле, докато още се гърчи и моли за милост. Не казва нито една молитва; понякога си мисля, че ако го беше направил, Исмаил щеше да омекне; но неговите мисли останаха съсредоточени в материалното, вместо в духовното. Животното върти диво очи, недоволно от отношението, и е докарано до бяс от виковете на бухарите. Гледам как главата на моя враг се блъска в камъните и шубраците, плътта му се разкъсва, докато не заприличва на мърша, дърпана от ловджийски кучета. Извръщам поглед отвратен.
Бен Хаду ми хвърля кос поглед.
– Не се ли радваш, Нус-Нус, да видиш края на своя враг?
– Не бих пожелал никому подобен край.
Калайджията свива рамене.
– Не можеш да си позволиш да капризничиш, когато равновесието в живота бива възстановявано.
Вероятно има право. Но вместо чувство на триумф и облекчение от смъртта на човека, който отне мъжествеността ми, чувствам празнота.
Из целия двор се обсъжда смъртта на хаджиба. Това, че някой толкова властен може да стигне до подобен позор – да бъде влачен зад муле! – принуждава всички да се замислят за липсата на сигурност в собственото им положение. Това кара хората да се страхуват от смъртта повече, отколкото по време на войната или чумата. Зидана се е укротила; не дръзва да възрази, когато Исмаил обявява сина на Алис за свой син, следователно за принц в кралството.