Японският любовник

Намираха се в семейната къща на езерото Тахо, където Беласко ходеха на ски през зимата, пиеха топъл сайдер в единайсет часа сутринта и чакаха бурята да утихне, за да се покажат навън, когато Алма се появи в дневната, препъвайки се, боса и по нощница. Лилиан се спусна да я подкрепи, но тя я отблъсна, опитвайки се да фокусира погледа си. "Кажете на брат ми Самуел, че ще ми пръсне главата", измърмори. Исаак се опита да я заведе до дивана, викайки с пълен глас Натаниел, но Алма стоеше като закована на пода, тежка като мебел, държеше главата си с две ръце и говореше несвързано за Самуел, за Полша и за диамантите в подплатата на палтото. Натаниел дотича навреме, за да види как жена му рухва на земята в конвулсии.

Пристъпът на еклампсия настъпи в двайсет и осмата седмица от бременността и трая минута и петнайсет секунди. Никой от тримата присъстващи не разбра какво се случва, решиха, че е епилепсия. Натаниел успя само да я обърне на една страна, придържайки я, за да не се нарани, и да държи устата ѝ отворена с помощта на лъжица. Ужасните гърчове скоро затихнаха и Алма се отпусна изтощена и дезориентирана, не знаеше къде е, кои са тези хора около нея, стенеше от болката в главата и от спазмите в корема. Вкараха я в колата, увита в одеяла, и пързаляйки се по заледения път, я заведоха в клиниката, където дежурният лекар, специалист по скиорски фрактури и травми, не успя да направи нищо повече, освен да свали кръвното ѝ. На линейката ѝ трябваха седем часа, за да преодолее разстоянието между Тахо и Сан Франциско, борейки се с бурята и препятствията по пътя. Когато най-накрая Алма бе прегледана, акушерката предупреди близките за неминуема опасност от нови конвулсии или мозъчен удар. При бременност на пет месеца и половина шансовете на детето да оживее били нулеви, трябвало да чакат още близо шест седмици, преди да предизвикат раждането, но междувременно майката и бебето можели да умрат. Бебето като че ли я бе чуло, защото няколко минути по-късно пулсът му в матката замря и спести на Натаниел едно трагично решение. Алма бе вкарана спешно в хирургическия блок. Само Натаниел видя детето. Той го пое в ръце, треперейки от умора и мъка, отгърна гънките на пелената и зърна мъничко, сгърчено, синкаво същество, с тънка и прозрачна като ципата на лук кожа, напълно оформено и с полуотворени очи. Доближи го до лицето си и го целуна дълго по главичката. Студът опари устните му и той почувства как от краката му се надига дълбокият бумтящ поток на сдържаните досега ридания, как го разтърсва целия и как се излива в сълзи. Той заплака, вярвайки, че плаче за мъртвото дете и за Алма, но всъщност плачеше за себе си, за спокойния си и подреден живот, за товара на отговорностите, от който никога нямаше да може да се отърси, за самотата, която го гнетеше още от раждането му, за любовта, за която мечтаеше и никога нямаше да получи, за измамните карти, които бе изтеглил, и за всички уловки на проклетата му съдба.