Японският любовник

Пътуването от Дания до Гърция, с круиз по Дунава и още един в Турция, трябваше да продължи два месеца и да завърши в Лондон, където щяха да се разделят. На втората седмица, разхождайки се, хванати за ръка, из уличките на Рим, след паметен обяд и две бутилки от най-доброто кианти, Алма спря под един фенер, сграбчи Натаниел за ризата, дръпна го към себе си и впи устни в неговите. "Искам да спиш с мен", нареди му тя. Същата нощ в западналия палат, превърнат в хотел, където бяха отседнали, двамата се любиха, замаяни от виното и от римското лято, откривайки онова, което вече знаеха един за друг, с чувството, че вършат нещо забранено. Алма дължеше познанията си за плътската любов и най-вече за собственото си тяло на Ичимей, който компенсираше липсата си на опит с неподражаема интуиция, същата, която му служеше, за да съживява посърнало растение. В мотела с хлебарките Алма бе като музикален инструмент в изкусните ръце на Ичимей. Преживяването с Натаниел нямаше нищо общо с това. Любиха се набързо, смутени, непохватни, като двама ученици, хванати в прегрешение, без да си оставят време да се огледат взаимно, да се помиришат, да се посмеят или да повъздишат заедно; после ги налегна необяснима печал, която се опитаха да прикрият, пушейки мълчаливо, покрити с чаршафа, под жълтеникавата светлина на дебнещата ги през прозореца луна.

На другия ден се изтощиха от ходене по руини, изкачване по хилядолетни каменни стъпала, разглеждане на катедрали, лутане сред мраморни статуи и изобилие от фонтани. Вечерта отново пиха прекалено много, добраха се, препъвайки се, до западналия палат и отново се любиха без особена страст, но с най-добро желание. И така ден след ден, нощ след нощ двамата пребродиха градовете и преплуваха водите на програмираното пътешествие, установявайки постепенно така грижливо избягваната съпружеска рутина, докато им се стори естествено да споделят една и съща баня и да се събуждат на една и съща възглавница.