Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
През нощта спах само няколко часа. Отчасти заради вълнението, но и заради бутилката вино от Арбоа, която бях изпил, за да отпразнувам Бъдни вечер. А и заради няколкото чашки бяло сладко вино, които пък бях добавил, за да отбележа случая. Домакинята притежаваше в изобилие от него и то бе наистина чудесно.
На другия ден сутринта заминах, екипиран от главата до петите. Носех лопати, сито, какво ли не. Бях решил да наема копачи, за да видя дали в гроба не бе погребан кафявият помияр с късите крака на Жорж, който вероятно лично го бе заровил до колибата. Носех и непромокаеми сакове, епруветки – последен писък на модата в полицейските разследвания, за да сложа в тях фасове, капачки от бутилки и кутии от бира с цел да установя самоличността на обитателите. Раницата ми тежеше петнадесет килограма. Когато минах край службата към Природния парк на Горна Юра, която се намираше на един завой на река Ду, Грегори Морез, инженерът, ми махна с ръка. Много се смя на моята екипировка.
– Ако ще изкачваш връх с височина осем хиляди метра, пътят е ей оттам – каза ми той.
Ех, този Грегори... Освен някое и друго посещение на групи ученици, инженерът практически трябваше да прекарва времето си в сваляне на стажантки, дошли за кратко. Поне оставяше такова впечатление. Този негодник с буйна коса сякаш се разхубавяваше от година на година, въпреки че живееше, както казват, „само на хляб и вода“. Стажантките около него бяха на една и съща възраст при всяко мое идване.
Грегори заряза едно русокосо маце, което очевидно тлееше по него, защото го изпиваше с очи, и ми подхвърли:
– Хайде, хайде, Кредюл, жал ми е за теб и ще те кача с колата. Е, ще ти се наложи да качиш на мускули последните метри, но най-трудното ще е свършено. Жули, ще се върна след двадесет минути, не мърдай оттук, ако искаш да научиш какво ми се случи през оная нощ на Шпицберг74.
Инженерът ме качи до мястото, откъдето нямаше вече път, намигна ми и се върна да омайва блондинката. Бях го поразпитал по пътя, но той никога не бе чувал за Жорж Пелтие. Логично, защото оттогава бяха изминали седем години...
Докато вървях, се опитвах да подредя спомените си отпреди година – студения дъжд, светлината на фенера, натрупаните върху гроба камъни. Без никаква трудност намерих колибата. Бях вир-вода, защото времето нямаше нищо общо с миналогодишното. Грееше прекрасно слънце и върховете на елите блестяха. Нещо като циганско лято по швейцарски. Само дето не бяха наболи иглики, нарциси и тинтяви...
Обхвана ме вълнение както при първото ми посещение. Подобно нещо отдавна не ми се бе случвало. Започнах от колибата. Нищо не бе помръднало. Поне така изглеждаше. Бе напълно възможно да съм извадил късмет и никой да не е влизал там след мен през изтеклата година. С ръкавици на ръцете действах педантично и събирах мостри от отпадъци, които се търкаляха по земята. Налагаше се да човъркам, за да откъртя някои от тях, защото се бяха вкопали в неутъпканата почва.
Фасове, капачки от бутилки, мазни парчета хартия. Всичко това можеше да послужи за откриването на Жорж Пелтие... въпреки че той сигурно бе напуснал мястото преди доста време.
Излязох от колибата. Очакваше ме най-трудното. Гробът. Приближих се до купчината камъни. Дървеният кръст все още бе забит там. В подножието му жасминът в глиненото гърне бе увехнал. Значи никой не бе идвал да носи или засажда цветя на гроба през изминалата година. Защо? Защо го е поддържал през всички тези години, а не го е направил тази година? Бе наистина много топло. Бях свалил пуловера си и бях останал по риза, но въпреки това от мен се стичаше пот. Сутрешният вятър бе свеж и прохладен, докосваше само върховете на високите борове. Като в онази детска песничка.
Наведох се над камъните и ме порази една подробност. Дребна, но важна подробност. Камъните не бяха подредени по същия начин. Някой ги бе разместил!
Опитах се да се успокоя и да разсъждавам трезво. Защо бях толкова сигурен? Бях гледал тези камъчета преди година в студ, дъжд и вятър и ги бях наместил както ми падне на светлината на фенера.