Без теб

Въпреки всичко шест години по-късно Назир не бе измислил нищо по-добро от това да подари на Марк фланелка на Дюндар Сиз! Фланелката на предател, който живее в заточение под фалшиво име! Чудесен пример за младежта! А младият и наивен Марк навлече тениската, без да си задава въпроси. Нормална реакция, защото не знаеше какво се е случило през 1982 година, когато по време на „севилската нощ“ бе травмирано цяло едно поколение...

Малката Емили не се интересуваше от всичко това. През онзи мартенски ден на 1987 година тя носеше лилав дъждобран с качулка, която скриваше лицето ѝ. Изпод качулката се показваха само русите ѝ букли. Носеше ботушки в същия цвят и скачаше в локвите покрай канавката на улица „Пошол“. И постоянно тичаше след котките. Никол ми обясни причината.

Емили бе на седем години и бе изкарала шест месеца в подготвителния клас. Вече знаеше да чете и поглъщаше „Приказките на кацналата котка“69 от Марсел Еме. Червените приказки. Героини на приказката са Делфин и Маринет70, както и животни от фермата, които говорят... Да чете „Приказките на кацналата котка“ – възхищаваше ѝ се Никол. – На седем години! И да се научи да чете в подготвителния клас... Кредюл, давате ли си сметка?!“

В къщата им на бедни рибари имаше най-много двадесет книги, от които само една – за деца. Точно тази. Че каква връзка има между книжката и котките в квартала, ще попитате. Сега ще ви обясня... Емили просто обожавала историята за котарака от фермата, който, за да дразни хората, всеки ден, докато се миел, си държал лапичката зад ухото и по този начин неизменно привличал дъжда. Така цели седмици валял дъжд като из ведро, истински потоп, само заради киселото настроение на котарак с лош характер. Докато фермерите не взели решение да се отърват от него... Тогава Делфин и Маринет го спасили в последния момент... Като прочела приказката, Емили направила логичния извод, че щом дъждът в Диеп не спирал цели петнадесет дни, а на всичко отгоре имало и градушка, а от морето долитали и камъчета, вината била на котките от квартала, които сигурно също прекарвали времето си с лапички зад ухото. Имало един-единствен изход: да ги убеди да се мият по друг начин. И то – да убеди всички котки в квартал „Поле“. А представяте ли си колко са те в един рибарски квартал?! Емили прекарвала цели часове да ги търси, да ходи при тях, да се сближава с тях, да ги опитомява и нежно да им обяснява, че заради тях баба ѝ Никол не може да работи. Че и те самите, въпреки че толкова обичат слънцето, заради дъжда не могат да излизат навън, да лежат върху асфалта и да си припичат козината.