Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Много бяха!
През следващия половин час Марк повтаряше едни и същи думи и винаги с един и същи тон: „Добър ден, госпожо. Дали младо момиче на име Емили Витрал е прието днес при вас?... Не, не зная в кое отделение... Може би в спешната помощ?“.
Всяко обаждане му отнемаше от няколко секунди до няколко минути. Отговорът бе винаги един и същ, с няколко варианта като: „Не, господине, при нас няма никого с това име! Сигурен ли сте в името?“. Марк спря на двадесетия номер от списъка. Да се обади на сто петдесет и осем адреса, щеше да му отнеме безкрайно много време. Имаше усещането, че губи ценни часове в проследяване на доста несигурно указание: няколко сирени от линейки...
Сервитьорът бе идвал вече три пъти, за да го пита дали не иска още нещо. Марк си бе поръчал още един портокалов сок, без да е убеден, че му се пие, просто за да го накара да прояви малко търпение. Не докосна напитката. По подобен начин ли се бе чувствал Гран-Дюк през всичките тези години? Като е преследвал до маниакалност следа, за която е знаел, че е лъжлива, още от самото начало. Като се е хващал за сламка?
Марк вдигна очи към таблото, където се изписваше информация за заминаващите влакове. Все още нямаше нищо за пристигащия влак Руан–Париж. „Всичко се развива бързо, мислеше си Марк, прекалено бързо. И все пак, тези сирени...“ И пликът в джоба му. В края на краищата само трябваше да го отвори напук на препоръките на Матилд дьо Карвил и на обещанието, което бе дал на Никол. Ами тази тетрадка с откровенията на Гран-Дюк и подозрението, че дядото на Марк е бил убит. Беше го заинтригувал.
Марк изпразни на един дъх втория портокалов сок. Сервитьорът, въоръжен с парцал, побърза да избърше масата с усмивка на облекчение. И сякаш за да му се подиграе, Марк извади зелената тетрадка.
Дневникът на Кредюл Гран-Дюк
През 1987 година цената на евентуална информация за гривничката достигна сумата от седемдесет и пет хиляди франка. Представяте ли си! Навремето това си беше цяло състояние дори за едно украшение, изработено у „Турнер“... Моето разследване бе, меко казано, замряло. Никаква нова следа. Затова се задоволявах да дълбая старите, да чета и препрочитам за пореден път едни и същи досиета.
Ходих няколко пъти в Турция. Ей така, за да изглежда, че правя нещо. Хотел „Аскоч“, Златния рог, продавачите на килими, падащия здрач край Босфора, всичко, свързано с мистерията „Лили“... Ходих още веднъж и в Квебек, в Чикутими, за да се видя пак със семейство Берние. Без никакъв смисъл.
Ходих и в Диеп. Мисля, че поне два пъти. Единия път бях с Назим. Това са хубави спомени. Споменавам ги до известна степен и по тази причина. А и защото е важно да разберете всичко. Пък и заради Лили. Исках да проуча характера ѝ, начина ѝ на мислене, обкръжението ѝ, решимостта ѝ – придобитата и вродената. Съобщавам ви всички тези подробности, за да прецените нещата сами. Важно е, ако искате да си изградите собствено мнение.
Според това, което ни бе казала Никол Витрал, постоянно валяло и вятърът бил със скорост шестдесет километра в час. Дъждът и вятърът не били спирали от петнадесет дни. Покрай брега на морето нямало жива душа – нито човек, нито куче, нито котка. Никол кашляше всеки път, щом си отвореше устата. Дробовете ѝ се дразнеха при всяко усилие.
Назим беше щастлив. Искаше да дойде в Диеп. Обичаше и
дъжда. Обичаше също и Марк, въпреки че детето малко се боеше от него. И Назим като мен нямаше свои деца. Само че той поне си имаше жена! Красивата Айля със закръглени като дюнерите форми. Каквото и да станеше, Назим подкрепяше турския национален отбор, а Марк му се подиграваше. Защото преди няколко години, през 1986-а, турският национален отбор бе загубил от Англия с 0:8 по време на срещите за Световната купа. „Резултат „бейби-фут!“, казваше шеговито Марк.
Назим искаше да покаже на Марк, че не е злопаметен, и му бе донесъл фланелка на Дюндар Сиз, левия защитник на „Галатасарай“ от „галския квартал“ на Истанбул... Името на Дюндар Сиз със сигурност не ви говори нищо. Опитайте се да го преведете на френски. Успяхте ли? Дидие Сикс68 – френският играч е трябвало да вземе турско гражданство, за да отведе „Галатасарай“ до шампионската титла през следващата година. Дидие Сикс... как може човек да има за идеал Дидие Сикс! Та той цял живот се е преструвал, започнал е с измама – като защитник и готов предател, най-вече известен като човека, който през 1982 година в Севиля, на полуфинала за Световната купа с Германия, би дузпата право в ръцете на вратаря. Тогава играеше в „Щутгарт“ продажникът му с продажник... Разстрелвали са и за по-малко от това!