Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Значи, убихте Франц и след това…
— Не! — изръмжа Карван. — Ние не сме дяволи. Не сме убийци. Опитахме се да го уплашим, да го ужасим, да ви прогоним всичките. Но той явно е паднал сам върху желязото. Това е всичко.
— А… Пулса Динура?
— Да. Да, разбира се, ние бяхме. За проблемите в храма сме отговорни отново ние. Опитвахме се… как е думата… да попречим на разкопките, да ги спрем. Но германецът беше толкова решителен. Продължи да работи, копаеше в Едемската градина, в Градината на делвите. Копаеше дори през нощта. Възникна спор и той падна. Според мен беше нещастен случай.
Роб се опита да възрази, но Карван само сви рамене.
— Можеш да ми повярваш, а можеш и да решиш, че няма да ми вярваш. Както искаш. Уморих се от лъжи.
— А какъв е черепът?
Карван пое дъх и издиша бавно.
— Не знам. Когато отидох в Тексас, изучавах собствената си религия. Видях структурата на митовете й от различна гледна точка, от нова перспектива. Но въпреки това не знам. Не знам кой е Мелек Таус, не знам какъв е черепът. Всичко, което знам, е, че трябва да боготворим черепа и пауна. И че не трябва никога да разкриваме тези тайни. И че не трябва никога да смесваме кръвта си с не-йезидити, никога не трябва да се женим за хора извън нашата вяра. Защото вие, не-йезидитите, сте омърсени.
— На животно ли е черепът?
— Не знам! Повярвай ми. Според мен… — Карван се бореше с езика и търсеше думите. — Според мен нещо се е случило на Гьобекли Тепе. В нашия храм в Едемската градина. Нещо ужасно, преди десет хиляди години. Иначе защо ще го заравят? Защо да заравят това красиво място, освен ако не е било място на срам и страдания? Трябва да е имало причина да го погребат.
— Защо ми разказваш всичко това? Защо на мен и защо сега?
— Защото ти се върна, опитваше отново и отново. Не пожела да се откажеш, затова ти разказвам всичко. Ти намери делвите с онези ужасни останки. Защо е било нужно това? Защо са слагали бебетата вътре? Това ме плаши, а има твърде много неща, които не знам. Всичко, което имаме, са митовете и традициите. Вече нямаме книга. Вече не.
Отвън отново се дочуха викове, но този път звучаха по-скоро като сбогувания. Донесе се и шумът от запалените двигатели на колите, явно хората си тръгваха от Лалеш. Роб искаше да запише думите на Карван, изпитваше едва ли не физическа нужда да пише, но въжетата все още стягаха здраво китките му. Всичко, което можеше да направи, беше да продължи да пита.
— Каква е връзката с Черната книга?
— А, да. — Карван поклати глава. — Черната книга. Това пък какво ли е? Не съм сигурен, че е точно книга. Според мен това е било доказателство, ключ, нещо, което е обяснявало цялата мистерия. Но вече го няма, беше ни отнето. И сега са ни останали само… нашите приказките и ангелът паун. Но стига толкова. Казах ти неща, които не бива да казвам на никого. Но нямах избор. Светът презира йезидитите, преследват ни и ни убиват. Наричат ни поклонници на дявола. По-лошо не може да стане. Може би ако светът узнае повече от истината, ще се отнася по-добре към нас.
Карван отново отпи глътка вода.
— Ние сме пазители на тайна, мистър Лътрел. На ужасна тайна, която не разбираме, но въпреки това трябва да продължим да мълчим и да защитаваме погребаното минало. Това е нашето бреме през вековете. Ние сме Синовете на делвата.
— А сега…
— А сега ще те откараме обратно в Турция. Ще те отведем до границата и ще можеш да хванеш самолета за дома и да разкажеш за нас на всички. Кажи им, че не сме сатанисти. Разкажи им за мъката ни. Разкажи им каквото искаш, но не лъжи.
Йезидитът се изправи и викна през прозореца. Вратата се отвори и в стаята влязоха няколко мъже. Роб отново беше избутан, но този път внимателно и спокойно. Докато го извеждаха от храма, той хвърли бърз поглед към олтара, но черепа вече го нямаше. Когато излязоха навън, децата започнаха да го сочат с пръсти. Роб забеляза, че жените го гледаха потресени и прикриваха устата си с ръка.