Момиче на пружина

Емико гледаше чашата с копнеж и си мечтаеше и тя, като другите, да се изпоти поне веднъж.

— Кун Роли. Моля. Моля ви — поколеба се, после въздъхна — за чаша студена вода.

Роли отпи пак, плъзна поглед по влизащите в клуба момичета и каза:

— Поддържането на пружинка излиза дяволски скъпо.

Емико се усмихна смутено с надеждата да го умилостиви. Той обаче се намръщи раздразнено. Но все пак каза:

— Добре де. — И кимна на Даенг. Барманът ѝ наля чаша ледена вода. Емико едва се сдържа да не я грабне от ръцете му. Притисна студеното стъкло до лицето и шията си и ахна тихичко от облекчение. Изпи водата и притисна отново чашата към лицето си, стискаше я като талисман.

— Благодаря.

— Защо да ти помагам?

— Защото ако остана тук, ще умра.

— Никаква сделка не е това. Изобщо не трябваше да те наемам, само загуби ми носиш. А сега искаш да похарча куп пари за подкупи, от които няма да спечеля и бахта.

— Моля те. Ще направя каквото кажеш. Ще ти компенсирам разходите. Честна дума. Можеш да ме използваш.

Роли се изсмя.

— Имам си истински момичета. — Усмивката му се стопи. — Проблемът, Емико, е, че ти нямаш какво да дадеш. Денем изпиваш парите, които си спечелила предната нощ. Подкупите, които плащам за теб на белоризците, са разход; ледът, който ти е необходим — също. Много съм добър, иначе отдавна да съм те изритал на улицата и белоризците да са те направили на компост. Ти не си добро бизнес начинание.

— Моля те.

— Не ме ядосвай. Върви да се приготвиш за работа. Не искам клиентите да те заварят с тези дрехи.

Думите му прозвучаха категорично и окончателно. По навик Емико понечи да се поклони и да изпълни нареждането. Но спря по средата. „Ти не си куче — напомни си. — Не си слугиня. Заради слугинажа се озова изоставена насред демони в един град на божествени създания. Ако се държиш като слугиня, ще умреш като куче.“

Изправи гръб.

— Много съжалявам, Роли-сан, но трябва да замина на север. Скоро. Колко ще струва? Ще си заработя парите.

— Като проклета чешърка си. — Роли стана. — Постоянно се връщаш да гризеш кокалите на мъртвите.

Емико трепна. Макар и много стар, Роли все пак беше гайджин, роден и отраснал преди Свиването. Беше много по-висок от нея. Тя отстъпи още крачка назад, внезапно изгубила смелост.

— Точно така, не забравяй къде ти е мястото — каза Роли заплашително. — Ще заминеш на север, добре. Но ще стане, когато аз кажа, когато аз реша. И не преди да си изкарала и последната бахта от подкупите, които плащам на белоризците заради теб.

— Колко?

Лицето му се зачерви.

— Повече, отколкото си изкарала досега!

Емико отскочи назад, но той я сграбчи и я дръпна към себе си. Гласът му беше нисък и тих, като ръмжене, дъхът му вонеше на уиски.

— Навремето си била полезна някому и явно оттогава ти е останал навикът да се самозабравяш, пружинке. Но нека си кажем истината в очите. Ти си моя собственост.

Костеливата му ръка посегна към гърдата ѝ, пръстите хванаха зърното и го стиснаха. Емико изскимтя от болка и се сви. Бледосините му очи я следяха като очите на змия.