Момиче на пружина
- Автор: Бачигалупи Паоло
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Издателска къща "Бард"
- ISBN: 978-954-655-299-0
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Момиче на пружина». Краткое содержание книги:
— Притежавам те от главата до петите — каза той студено. — Ако реша утре да те изхвърля в компостерите за мулчиране, край с теб. И на никого окото му няма да мигне. В Япония може и да ценят едно момиче на пружина. Тук ти си обикновен боклук и нищо повече. — Стисна я отново. Емико си пое накъсано дъх. Причерня ѝ от болка. Той се усмихна. — Ти си моя собственост. Не го забравяй.
Пусна я и Емико залитна назад и се хвана за ръба на барплота.
Роли се върна към питието си.
— Като спечелиш достатъчно, за да потеглиш на север, ще те уведомя — каза сухо. — Но ще изработиш всяка бахта, и ще работиш яко. Никакво подбиране повече. Хареса ли те мъж, какъвто ще да е, отиваш с него и се стараеш да му хареса, за да се върне пак. Имам предостатъчно истински момичета, които предлагат естествен секс. Ако искаш да заминеш на север, гледай да предложиш нещо повече.
Надигна чашата си, изгълта съдържанието ѝ на един дъх и я удари в плота, та Даенг пак да я напълни.
— А сега спри да се цупиш и почвай да печелиш.
16.
Хок Сенг гледаше намръщено сейфа, който клечеше насреща му в офиса на фабриката. Беше рано сутринта и вместо да зяпа сейфа, Хок Сенг трябваше отдавна да се е заел с подправянето на счетоводните книги, преди г-н Лейк да е пристигнал. Само че сейфът си клечеше насреща, подиграваше му се, обвит в дима на тамяновите пръчици, които досега не бяха улеснили отварянето му с нищо. Нито те, нито молитвите и приношенията на Хок Сенг.
След инцидента на котвените площадки сейфът беше заключен постоянно, а онзи дявол Лейк му висеше на главата и питаше за сметките, вреше си носа навсякъде и непрекъснато задаваше въпроси. А Торният лорд чакаше своето. Бяха се виждали още два пъти след онази първа среща. Засега Торният лорд проявяваше търпение, но Хок Сенг долавяше раздразнението му и се боеше, че ще му писне да чака и ще вземе нещата в свои ръце. Времето му изтичаше.
Вписа в счетоводната книга няколко суми, които да прикрият парите, които беше заделил за себе си от покупката на временно вретено. Дали просто да не разбие сейфа? Да поеме риска на подозрението, което неминуемо щеше да падне най-напред върху него? Във фабриката имаше химикали, които за няколко часа щяха да проядат желязото. Не беше ли това за предпочитане пред варианта кръстникът на всички кръстници да поеме нещата в свои ръце? Вече беше преценил възможностите. Уви, всички варианти носеха риск, от който настръхваше. Ако разбиеше сейфа, лицето му щеше да цъфне на плакати по улиците, а сега не беше моментът да се превръща във враг на чуждоземските дяволи. Аккарат беше във възход, което означаваше, че фарангите също са във възход. Белоризците бяха в немилост и всеки ден вестниците публикуваха поредната новина, която го потвърждаваше. Разжалвали бяха не друг, а Тигъра на Банкок, превърнали го бяха в бръснат монах без семейство и без собственост.
Ами ако отстрани г-н Лейк от картинката? Анонимен нож например, който да му разпори корема на улицата? Лесна работа. Че и евтина. Срещу петнайсет бахти Засмения Чан щеше да свърши работата, а Хок Сенг щеше окончателно да се отърве от досадния чуждоземски дявол.
На вратата се почука. Хок Сенг се стресна, изправи гръб и мушна фалшифицираната книга под бюрото.
— Да?
На прага стоеше Маи, кльощавото момиче от поточната линия. Хок Сенг се поотпусна. Момичето се поклони и каза:
— Кун. Има проблем.
Той взе един парцал и изтри мастилото от ръцете си.
— Да? Какъв?
— По-добре елате.
Страхът се излъчваше от нея на вълни. Хок Сенг настръхна. Маи беше още дете. Той се беше отнасял добре с нея. Дори ѝ беше надписал бонуси към заплатата, задето се беше вмъкнала в теснотията под пода на цеха, когато проверяваха състоянието на енергийната система след инцидента с разбеснелия се мегодонт… и въпреки това нещо в поведението ѝ го върна към времето, когато малайците се обърнаха срещу неговите хора. Когато работниците му, винаги така лоялни и благодарни, внезапно започнаха да извръщат поглед от него. А той, глупакът, беше останал сляп за промяната. Не беше разбрал, че дните на малайските китайци са преброени. Че дори човек с неговия висок социален статус — човек, който участваше щедро във всякакви благотворителни инициативи, който помагаше на децата на работниците си като да бяха негови, — че дори неговата глава ще се търкулне в канавката.
А сега Маи стоеше на прага и избягваше да го погледне в очите. Така ли щяха да дойдат за него, тайно? Да му пратят безобидно момиче като примамка? Това ли беше краят на жълтите карти? Или Торният лорд му беше вдигнал мерника? Хок Сенг прикри тревогите си и каза небрежно, гледаше обаче момичето в очите: