Внезапни завършеци

— Нима? — Шев бавно обърна писмото. — Защото по всичко си личи, че си много гъста с Хоралд и семейството му и че цялата тази шибана история е била твоя идея!

Карколф се усмихна виновно. Като някое малко дете, което са хванали да краде мармалад.

— Ами тогава може би… е такова, каквото изглежда.

Шев просто стоеше и гледаше. Отново. Старият цигулар на площада избра точно този момент, за да засвири ужасно меланхолична мелодия, но на Шев не ѝ се танцуваше, нито беше в настроение да му се присмива. Музиката ѝ се струваше подходящ акомпанимент на рухването на малките и жалки самозаблуди. Господи, защо продължаваше да иска от хората неща, които знаеше, че никога няма да получи? Защо продължаваше да прави едни и същи грешки? Защо всеки път я мамеха с такава лекота?

Защото искаше да бъде мамена.

Трябва да си реалистка, ѝ казваше онзи стар северняк от фермата край Сквердил. Трябва да си реалистка. Тогава тя стоеше облегната на оградата, стиснала тревичка между зъбите си, и дълбокомислено кимаше. И ето, въпреки всичко, което беше видяла и изстрадала, Шев си оставаше най-непрактичната глупачка в целия Кръг на света.

— Виж, Шеведая… — Гласът на Карколф прозвуча меко, спокойно и благоразумно, като на политик, който обяснява грандиозните си замисли. — Разбирам, че сигурно се чувстваш… малко измамена.

— Малко? — изпищя Шев и гласът ѝ премина във фалцет от изненада.

— Просто исках… — Карколф наведе глава, зачовърка една огъната лъжичка с палеца на крака си и погледна изпод спуснатите си мигли, опитвайки образа на невинна невяста — да съм сигурна, че ти пука за мен.

Шев се ококори още повече. Направо се оцъкли.

— Значи… това е било просто изпитание?

— Не! Ами, да. Исках да съм сигурна, че между нас има нещо… нещо трайно, това е. Но не се получи както трябва.

— И как очакваш това да се получи както трябва?

— Защото ти премина изпитанието! Премина го и дори нещо повече! — Карколф се приближи до нея. Със своята походка. Боже, каква походка. — Дойде за мен. Никога не съм вярвала, че ще дойдеш. Ти си моят герой! Героиня. Няма значение.

— Можеше просто да ме попиташ!

Карколф се приближи и сбърчи чело.

— Но… нали знаеш… в леглото хората говорят всякакви неща, които е най-добре да не подлагаш на изпитание…

— И аз започвам да стигам до тоя извод, по дяволите!

Веждите на Карколф се повдигнаха трогателно. Като на нетърпелива майка, разстроена, че гневното избухване на дъщеря ѝ не се уталожва.

— Виж. Знам, че нощта беше тежка за всички, но всичко завърши добре. Вече си квит с Хоралд, аз съм квит с Хоралд и можем…

Шев почувства хладен пристъп на болка в корема.

— Какво искаш да кажеш с това, че си квит с Хоралд?

— Ами… — На лицето на Карколф проблесна раздразнение от това, че е казала нещо излишно, след което започна да размахва ръце като фокусник, който прави някакъв трик. — Така се случи, че аз също имах мъничък дълг, а той беше задължен на Върховната жрица, така че, нали се сещаш, услуга за услуга, можехме да си помогнем един на друг. Нали така стават нещата в Стирия, Шев? Но не става дума за това…