Дребната старица, която наруши всички правила

– Паркът тук е чудесен, а има и фитнес – добави Марта.

– Отлично. Аз съм започнала да правя мускули – или както там се казва – каза Ана-Грета. – Гунар обича красотата, така ми е казвал. Между другото тук има ли спа център?

Тя си дръпна за последен път от пуретата, хвърли я на земята и я смачка с подметката си.

– Не, но има нещо като сауна – отговори Марта. – Както и будка за вестници и списания. Освен това могат да ни идват на свиждане. Но само хора, които нямат криминално досие. Жалко за Умника и Греблото. Ана-Грета, ти си единствената, която ще може да се вижда със своя любим.

В отговор Ана-Грета изцвили от радост – още по-шумно и доволно от обикновено.

Трите имаха много теми за разговор и когато забелязаха една празна пейка до пътеката, седнаха на нея. Беше спокойно; те се наслаждаваха на уханията на ранното лято и на гледката към зеленината. Някои от момичетата бяха заети да плевят по края на градината, а малко по-нататък друга затворничка косеше тревата. Кристина разсеяно се усмихна.

– Знаете ли, Ема и Андерс ми дойдоха на посещение, когато бяхме задържани с мярка за неотклонение. Похвалиха ме за обира на музея и ме попитаха дали не съм намислила и нещо друго. Все едно човек може да открадне нещо, докато е в затвора! Бях толкова доволна, че децата са дошли да ме видят. Надявам се, че ще дойдат и тук и ще вземат новороденото бебе на Ема. Нали знаете, че вече имам трима внуци!

Кристина не спираше да бърбори, а Марта, която нямаше деца, трябваше да се преструва, че всичко това й беше много интересно.

– Добре ли е минало всичко? – попита тя.

– Ема била решила да роди вкъщи, но мъжът й казал, че това е тъпа идея.

– Ох, да, наистина – съгласи се Ана-Грета. – Това е голяма глупост.

– Тогава Ема поискала поне да роди във вода, както през седемдесетте.

– Да, раждането във вода също е някаква мода – каза Марта, която беше прочела статия за това. – Ако не е едно, ще е друго.

– И как е минало? – попита Ана-Грета вече с истинско любопитство.

– Ами тя родила, преди да успеят да напълнят басейна с вода.

Ана-Грета се разсмя толкова силно, че ако все още държеше пуретата, щеше да я изпусне. Марта и Кристина се присъединиха към нея и трите продължаваха да се смеят весело, когато Лиза мина покрай тях.

– Ще трябва да внимавате с това къдравото момиче – каза им Марта, като кимна към Лиза. – Доста е злобна. Попита ме за обира в музея. Даже направо ме подложи на разпит – беше по-неприятно, отколкото в полицията.

– О, боже! – възкликна Ана-Грета.

– За съжаление, аз й казах, че картините са изчезнали. Тогава тя искаше да ни помогне да ги открием в замяна на част от парите от откупа.

– Какво нахалство! – каза Кристина.

– Да, не бива да замесваме още хора, защото всичко ще излезе извън контрол.

– Май вече сме го направили – отбеляза Ана-Грета.