Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— И кого по-точно имате предвид?
— Ърнст Сковил. Бил е сътрудник на Ларс Нел. Не може да не го познавате.
— Мистър Малоун, явно годината в пенсия е навредила на способностите ви. Надявам се по време на активната си служба да сте се справяли по-успешно с разпитите.
— Е, вече получихте дневника, не е ли време да тръгвате?
— Трябва ми онази литография. Мосю Кларидън, бъдете така любезен да я отнесете на моя сътрудник ето там, зад масата.
Кларидън определено не изгаряше от желание.
Нов изстрел от пистолет със заглушител, и куршумът се заби в масата.
— Мразя да повтарям.
Малоун вдигна рисунката и я подаде на Кларидън.
— Направете го.
Листът бе поет от треперещата ръка. Кларидън направи няколко крачки извън слабия кръг светлина. Гръмотевица раздра въздуха и разтресе стените. Дъждът продължаваше яростно да плющи.
След това изтрещя друг звук. Изстрел. Лампата се пръсна сред облак от искри.
Дьо Рокфор чу изстрела и видя огънчето от дулото близо до изхода на архива. По дяволите. Тук имаше още някой. Стаята потъна в тъмнина.
— Тръгвайте — изкрещя той на хората си на пътеката на втория етаж, надявайки се и те да знаят какво да правят.
Малоун осъзна, че някой друг бе стрелял в лампата. Жената. Бе намерила друг вход.
Тъмнината ги обгърна, той хвана Стефани и двамата се смъкнаха на пода. Надяваше се мъжете над главата му да са също толкова изненадани.
Извади пистолета си изпод сакото.
Отдолу изтрещяха още два изстрела и куршумите разпръснаха мъжете горе. По дървената платформа затрополиха стъпки. Тревожеше се повече за онзи от първия етаж, но от мястото, където го бе видял, не се чуваше нищо, а и Кларидън бе изчезнал.
Бягащите стъпки спряха.
— Която и да сте — извиси се гласът на мъжа, — нужно ли е да се месите?
— И аз бих задала същия въпрос — отбеляза жената с равен тон.
— Това не ви засяга.
— Не съм съгласна.
— Извадихте от строя двама от братята ми в Копенхаген.
— Да кажем просто, че прекратих атаката ви.
— Ще си получите заслуженото.
— Елате да ме хванете.
— Спрете я — изкрещя мъжът.
Тъмните фигури се втурнаха над главата му. Очите на Малоун привикнаха към тъмнината и той успя да различи някаква стълба в дъното на пътеката между рафтовете.
Подаде пистолета на Стефани.
— Стой тук.
— Къде отиваш?
— Да върна една услуга.
Той се приведе и се затича между рафтовете. Изчака, после се хвърли върху един от мъжете, който тъкмо скачаше от последното стъпало. Ръстът и фигурата му напомняха за мъжа с червеното яке, но този път Малоун знаеше какво да очаква. Удари стомаха му с коляно и го халоса с юмрук по врата.
Мъжът застина.
Малоун се взря в тъмнината и чу бягащи стъпки пред себе си.
— Не. Моля ви, оставете ме на мира.
Кларидън.
Дьо Рокфор се насочи право към вратата, която извеждаше от архива. Знаеше, че колкото и бързо да се измъкне жената, нямаше голям избор. Разполагаше само с изхода от залата и с другия, през кабинета на уредника. Но човекът, който бе поставил там, току-що му бе докладвал по радиостанцията, че всичко е спокойно.
Вече знаеше, че същата жена се бе намесила в Копенхаген, а вероятно и през миналата нощ в Рен-льо-Шато. Това го подтикваше да действа. Трябваше да разбере самоличността й.
Вратата се отвори и се затвори. В ивицата светлина, която бликна от коридора, видя два крака, проснати на пода между рафтовете. Стрелна се натам и откри един от подчинените си в безсъзнание, а от врата му стърчеше къса стреличка. Това бе братът, поставен на пост на първия етаж, същият, който бе прибрал дневника и литографията. Те вече не бяха там. Проклета да е.
— Следвайте инструкциите — извика на останалите и се втурна към вратата.
Малоун чу заповедта му и реши да се върне при Стефани. Нямаше представа какви са инструкциите, но предполагаше, че са свързани с тях и че няма да доведат до нищо хубаво.
Приведе се и се промъкна обратно покрай рафтовете към масата.
— Стефани — прошепна.
— Тук съм, Котън.
Безшумно застана до нея. Сега вече чуваше само дъжда.
— Трябва да има и друг изход — прошепна тя в тъмнината.
Той взе пистолета от нея.
— Някой току-що се измъкна през вратата. Вероятно жената. Видях една-единствена сянка. Останалите явно са хукнали след Кларидън и са се измъкнали през друг изход.