Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Той се почувства много обиден, когато Арн му каза, че в никакъв случай не може да се присъедини към кавалерията, но въпреки това е добре да умее да язди. Трябваше му известно време, за да приеме тази очевидна разлика в качеството на двете категории.

Когато стана дума за стрелба с лък, в сърцето на Харалд се породи нова надежда. Щом се изправи срещу Арн Магнусон обаче, той се почувства разгромен, остана без дъх и всичките му надежди рухнаха. След всичко това Арн си даде сметка, че твърде много е чакал, преди да каже истината на младия Харалд, когото беше оставил да затъне в отчаянието си.

Харалд дори не подозираше, че стрелците на двамата норвежци бяха направили така, че останалите рицари и сержанти да присъстват на този спектакъл, правейки се на заети с някаква своя задача в близост до тях. А всъщност единственото, което ги интересуваше бе да разберат на какво е способен младият рицар, за когото се говореше, че е почти толкова добър в боя колкото и този, който според турците нямаше равен на себе си.

— Трябва да ти кажа нещо, което може би ще те успокои — каза му Арн на отиване към оръжейния склад, където щяха да оставят лъковете и стрелите си, с които си бяха служили в продължение на пет дена. — Всъщност ти си най-добрият рицар, когото съм срещал след деня на пристигането ми в Светите земи. Къде си се научил на всичко това?

— Когато бях малък, постоянно ловях катерички — отвърна Харалд и лицето му се озари от усмивка, когато осъзна какво е казал. — Казваш, че съм добър. Но ти всеки път стреляш по-добре от мен, както и другите.

— Не е така — каза Арн с весела и малко дяволита усмивка.

После се обърна към двамата рицари, които в този момент минаваха покрай тях, и им каза, че този млад член на ордена не беше много доволен от своята стрелба с лък, защото учителят му постоянно го побеждава. При това двамата мъже избухнаха в смях и силно потупаха младия Харалд по гърба, опитвайки се да го успокоят. След това се отдалечиха, като продължаваха да се смеят.

— Сега ще ти кажа истината — рече радостен Арн, — аз съм много по-добър в стрелбата с лък, отколкото в ездата или в хвърлянето на копие. Между нас казано, стрелям по-добре от всеки друг тамплиер в Светите земи. Казвам ти го, защото това е факт. Никой тамплиер няма правото да се хвали. Но твоите собствени способности ще бъдат за нас от голяма полза. Без съмнение ти си способен да спасиш собствения си живот, както и този на някой друг.

Първият път, когато Харалд Ристенсон спаси нечий живот с помощта на лъка си, не закъсня. Все още лятото не беше настъпило, когато тамплиерите от Газа бяха повикани да се бият на север с леката и тежката си кавалерия, както и със своите стрелци.